279. embryo

photo by andrea-h

Ще видим какво ще излезе от големия ми план за промяна. Не искам да хвърлям много надежди в него, ама.. тъй де, ще е хубаво, ако станат нещата, така както съм ги намислила.. т.е. както съм ги измечтала. Аз ще се постарая.

С лак Rad Red на ноктите се отправих към дюнерджийницата, която открито отбягвах последните дни преди да замина за Монтана. Която бях решила да отбягвам и днес, но мисля, че все пак се насочих натам просто, за да... разсея всякакви останали съмнения, че искам да хвърлям капризи и чувства и там. Него го нямаше, а моя Rad Red, специално купен за случая, сега лъщи на ноктите ми и си отива с червените буквички на клавиатурата. Повече няма да ида. Решението беше взето още в петък, може би не е хубаво да решавам нещата така, но видите ли, това го реших. Не искам да се надявам да се влюбя в някого нов. Той си е чиста сламка за отчаян удавник. Знам, че някои хора така откриват истинската си любов и знам, че не е хубаво да решавам нещата така, но видите ли, това го реших.

Изтрих половината си песни. Всъщност не ги изтрих. Направо скъсах страниците, намачках ги и ги пратих в кофата. Оставих само 5 - те, които знам, че си заслужават (колкото и смело да звучи това). Оставих си и една вратичка в мозъка откъде да нахлуят новите редове. Това също е част от плана, част, над която нямам толкова голям контрол, колкото над другите.

Тази седмица забравих да си полея цветята. Странно е, но те продължават да изглеждат свежи и съвсем живи, тъй че реших да ги оставя на мира до края на тази. Както реших да оставя на мира и други същества.. хора. Малко да им залипсвам иначе казано. А и за да имам време да вкарам плана си в действие, защото време наистина ми е нужно и то такова, в което ще съм си сама.. ако не съвсем сама, то поне достатъчно отдалечена, за да се съсредоточа. Развитие на тихо и спокойно.

С прегръдки изпратени от Дес..