и се надявам
някъде
тайно да има
синя болница
за разбити души
за сърца
неритмични,
но в рима
за ослепели
от много любови очи
за място,
където лекуват надежди
блянове, които не ще станат
реалност
където мечтите
са тихи и снежни
и изкоренява се
тая нерационалост
за място, което
спомена за теб ще отнеме
хотел, където песни
на Игълс не слушат
където не тече
никакво време
където мислите ми
в теб не се гушат
за място, където
изрязват всичките
болки
където ти си
само едничка
ракова клетка
където не ме е страх
и от богомолки
и червена е
всяка
една
виолетка
No comments:
Post a Comment