без тебе...

знаеш ли, че без тебе не мога да дишам

че без тебе е сиво цялото ми небе

че без тебе не помня какво е да тичаш

като пълно с любов и надежди дете

знаеш ли, че без тебе домът ми е толкова тих

че без тебе нямам сили да сърцебия въобще

че искам да се затворя в едничък твой стих

докато се превърна във чайка над твойто море

знаеш ли, че без тебе думите бягат

че без тебе съм речник без редове

че бездомни мечтите ми нощем си лягат

че не раждам никакви плодове

знаеш ли, че без тебе няма никога лято

че без тебе не искам, не мога да съм

че бленувам за време, когато

ще сме повече истина и по-малко сън

знаеш ли, че без тебе смисъл не виждам

слепи са тия очи, а студени са тия ръце

зад стени от болки по цял ден се зазиждам

че без тебе от ляво нямам сърце

знаеш ли, че без тебе не цъфтят минзухари

че не помня всички рецепти на баба

че съм жарава, която плаши дори нестинари

че без тебе във мене всичко възстава

знаеш ли, че без тебе не помня как да съм цяла

че без тебе врабците не знаят как се лети

че всяка брънка по мене е съчка от клада

че не зная без тебе каква била съм преди