разрешавам на бляновете
да ядат настоящето ми
хвърлям им го
като шепа трохи
на софийските гълъби
шумят криле
в краката ми
докато непознатият
минава на пряко
през градинката
на Кристал
отлетяват всички
освен
сивите пера
дето са останали
потъпкани
от кожените му обувки
гледат ме предадено
трепват от вятъра
и се сгушват
под пейката
ще им дойде и на тях
денят за летене
мисля си
на мен също
No comments:
Post a Comment