6.8.13

18 аксиоми на о.бичането

Ако ти винаги се опитваш всички да спасяваш,
то аз съм ръж дъхаща на незавършено лято.

Ако съм водно конче мечтаещо си за свобода,
то ти си вятърът, който крепи крилата ми крехки.

Ако сутрините ти са криви и късно след изгрев,
то аз нося кафе в шепи с цигарена пепел на устните.

Ако разплача се, свия се в себе си и се самопогълна,
то ми пееш розови песнички чак до усмихване.

Ако не искаш да правиш лимонада, когато дадат ти лимони,
то аз зная една рецепта на баба за лимонов кекс със глазура.

Ако съм дива и ръбава, първосигнална и бурна,
то с шепот ме заглаждаш и укротяваш, а после с целувка.

Ако есента те лъхва с вятър студен и несигурност,
то аз се полюшвам в дланта ти – закъсняло априлско лале.

Ако не ми се получава тестото за кифличките,
то го омесваш тайно с мармалада от шипки и семе от мак.

Ако ти си момче влюбено във вълни морски легенди,
то аз мога тихо да рецитирам всички русалчени стихове.

Ако не мога да си настроя китарата и все фалшивея от студ,
то стопляш моите пръсти в своите длани и с дъх.

Ако нощем сънят лесно не идва, а луната е крива и остра,
то подреждам с пръсти твоите кичури, а тревогите – гоня.

Ако изгубя моята си пътека, объркана в други,
то ми показваш собствените ми индигови отпечатъци.

Ако раните заздравяват мъчно, а подир тях никнат белези,
то ги покривам умело със незабравчен мехлем.

Ако ми се катерят планини, боса и по детски,
то ти знаеш къде да не стъпвам и къде е копривата.

Ако ти се лети волно, на крилете на птиците,
то аз съм перо от дясно на твоята плешка.

Ако небето ми от облаци посивява,
то вадиш палитрата най-синьо-лазурна.

Ако се измориш и няма повече смисъл,
то аз съм там да те спомня на тебе си.

Ако искам да бягам и да се скрия,
то даваш ми картата - „Идвам със теб“.

No comments: