о.бичам те.

Толкова свикнах да пиша „о.бичам те“ с точка между „о“ и останалите букви, че ми се струва неестествено, когато не е там... „обичам те“. Толкова голо и пусто. Няма я онази цяла Вселена между „о“ и „б“, която си създадохме и която поискахме да си вземем, и си взехме, за да живеем тук и сега. Няма я. А без нея сякаш нищо нямам. 

Без нея „обичам те“ е просто две думи, които бих могла да кажа на всеки, по всяко време, на всяко място.

Но само на теб мога да кажа „о.бичам те“.

Само на теб.

Само с теб.

Само в теб.

Само по теб.

Само... 

Понякога само това ми се прави.

О.бича ми се.

Само с теб.