ръцете ми те липсват
а между пръстите ми са пустини
в които не растат цветя
очите ми те липсват
и ги продавам за дъждовно сини призми
за дни, в които няма светлина
устата ми те липсва
и думите ми станаха безгласни
сега мога само да шептя
косите ми те липсват
от тях наплетох се на корабни въжета
и чакам твоите платна
гърдите ми те липсват
превърнаха се в клетка
сърцето е зад счупени ребра
колената ми те липсват
кога станаха така нетърпеливи
за път, по който с тебе да вървя
и ме питаш защо съм бездихание
защо рамената си превърнах във крила
цялата те липсвам
з а т о в а
No comments:
Post a Comment