Обещах на Вальо, че когато пиша автобиографията си, една от главите ще се казва така. Нормално след тая ненормално голяма криза с изгубената диадема. Виждате ли, преди това момче не можехме да го накараме да си върже косата, а сега не можем да го накараме да я отвърже. Е, поне ме започна да ме слуша отвреме на време по тоя въпрос и да се разнася пуснат, когато си е самичък или с мен. Та.. общо взето затрихме диадемата на улицата някъде, валеше и той каза "Няма да мръднем от тука, докато не я намерим!", та ние търсихме и Слава Богу я намерихме, че някак не ми се мисли, какво би станало, ако я бяхме загубили наистина.Общо взето бяха дни на зелени шапки, малко джаги, никакъв билярд, доста повече бира и мента, тирамису, много цигари, пица, лютеница и руска салата, ръкавички без пръстчета, раници, доста много филми на ужасите с много смях и пищене, в процеса на гледането им с компания, загубени диадеми и анимации по цял ден и нощ. И разбира се много планиране на идващата седмица.
Can't wait!
No comments:
Post a Comment