drawing by toinjointsГостите ми са уморени и спят.
Няма да е за дълго, след 10 минути ще ги будя, че имаме уговорка за филм и опаковане на багаж за ранния влак.
Мразя ги. Че въобще дойдоха.
Толкова бързо свиквам да са наоколо, все едно винаги са били тук, все едно апартамента винаги е бил кочина и нямаш къде да се разминеш от раници, сакове, дрехи, разбъркани завивики, неизмити чаши, празни чинии и препълнени пепелници. После.. ще е толкова празно. Чашите, чиниите и пепелниците ще останат... разхвърляните дрехи (моите и тези на Бро) също ще останат. Но тях няма да ги има. Разбира се.. всичко хубаво си има край, всичко лошо също, да... всичко си има край, но..
Само още пет минутки искам. Да го гледам как спи. Как косата му е паднала върху челото, как раменете му се повдигат при всяко вдишване, лицето му е спокойно.. Ако не беше тази уговорка нямаше да го будя. Щях да го оставя да спи, аз щях да го гледам, а когато не мога да държа очите си отворени щях да се гушна някъде близо до него и да чувствам вдишванията.. Само че тази нощ няма да се спи никъде около него. Ще го прегърна само и единствено, когато ги изпращам на гарата. Той не обича да бъде прегръщан. За него е глупаво. Лигаво. Дори когато го попитах: "А когато просто искаш да гушнеш някого, защото ей така.. си го почувствал близък и мил, и искаш да го покажеш вместо да го казваш?".. "Не го прегръщаш. И нищо не казваш!" ми отговори той. Тогава как да покажа каквото и да било пред теб, за теб, глупаче такова? Тогава как който и да е да ти покаже каквото и да е? Тогава..
Понякога си мисля, че вече е по навик, просто, защото не се е появил някой друг..
А понякога не знам къде да си намеря място от..
I've been burnin' love..
Няма да е за дълго, след 10 минути ще ги будя, че имаме уговорка за филм и опаковане на багаж за ранния влак.
Мразя ги. Че въобще дойдоха.
Толкова бързо свиквам да са наоколо, все едно винаги са били тук, все едно апартамента винаги е бил кочина и нямаш къде да се разминеш от раници, сакове, дрехи, разбъркани завивики, неизмити чаши, празни чинии и препълнени пепелници. После.. ще е толкова празно. Чашите, чиниите и пепелниците ще останат... разхвърляните дрехи (моите и тези на Бро) също ще останат. Но тях няма да ги има. Разбира се.. всичко хубаво си има край, всичко лошо също, да... всичко си има край, но..
Само още пет минутки искам. Да го гледам как спи. Как косата му е паднала върху челото, как раменете му се повдигат при всяко вдишване, лицето му е спокойно.. Ако не беше тази уговорка нямаше да го будя. Щях да го оставя да спи, аз щях да го гледам, а когато не мога да държа очите си отворени щях да се гушна някъде близо до него и да чувствам вдишванията.. Само че тази нощ няма да се спи никъде около него. Ще го прегърна само и единствено, когато ги изпращам на гарата. Той не обича да бъде прегръщан. За него е глупаво. Лигаво. Дори когато го попитах: "А когато просто искаш да гушнеш някого, защото ей така.. си го почувствал близък и мил, и искаш да го покажеш вместо да го казваш?".. "Не го прегръщаш. И нищо не казваш!" ми отговори той. Тогава как да покажа каквото и да било пред теб, за теб, глупаче такова? Тогава как който и да е да ти покаже каквото и да е? Тогава..
Понякога си мисля, че вече е по навик, просто, защото не се е появил някой друг..
А понякога не знам къде да си намеря място от..
I've been burnin' love..
No comments:
Post a Comment