photo by complejoСнощи се прибрах пияна. При това много. Но кой да знае, че едно напиване може да е най - отрезвяващото нещо, което ми се е случвало напоследък. След няколко неуспешни опита да повърна изхвърля излишния алкохол от тялото си в тоалетната просто се отказах и си легнах. Събудих се в 6, готова за работа и след една баня се чувствах така, все едно вчера съм изпила една кутия сок, вместо бутилката вино. Работния ден не беше лош, доста спокоен, заради студеното време. Но вече влизам много навътре в нещата и нямам никакви проблеми с работата.
Толкова от прозаичната гледна точка.
След като ми беше подарена купичка за Байо (шефката ми ме харесва много) и Дина ме остави на МакДоналдс-а в Младост, до блока на Катето!, се отправих към вкъщи пеша, както обикновено. Харесвам новите си навици. Това с изминаването на няколко километра всяка сутрин и вечер. Общо се събират малко повече 10 км. Всичко ми беше бляскаво от снега, който още валеше (може би не е спрял дори и сега) и около всяка улична лампа, която подминавах вдигах глава, за да гледам снежинките. Много филмово усещане ме връхлиташе на всяко такова спиране, особено, когато се изплезех да ги ловя с език и да си се смея, гледайки се от друг ъгъл. И подминавайки спирка след спирка, обмисляйки голямата НЕнужда от кофи за боклук на българина (дори да има кофа на два метра), броях кутийките от маргарин, чашките от кафе, фасовете и пликчетата от чипс, създадени с цел, употребени, изхабени и изхвърлени някъде там. Та, някъде по това време реших да звънна на баба (онази, милата, за чиито кифлички с мармалад много често говоря). Как да честитиш 67 - ия рожден ден на един човек и да му поднесеш съболезнованията си за смъртта на сестра му? И точно днес ли трябваше? От мама разбрах, че родатата, която се била събрала да празнува рождения ден на баба, се натряскала и по двата повода, дошли в един и същи ден. Кой е плакал, кой се е смял не мога да кажа. Такива сме ние.. или много плачем, или много се смеем. Средно положение няма или ако има, то се задържа за около две минути плюс - минус два - три дена. И винаги нещо се случва, за да предизвика едното или другото.
На мен ми трябват много усмивки, за да имам силата да посрещам сълзите.
Но днес не съм плакала. както казах.. всичко ми беше много бляскаво от снега.
А последните дни са все едни гостувания, срещи, прегръдки..
Толкова от прозаичната гледна точка.
След като ми беше подарена купичка за Байо (шефката ми ме харесва много) и Дина ме остави на МакДоналдс-а в Младост, до блока на Катето!, се отправих към вкъщи пеша, както обикновено. Харесвам новите си навици. Това с изминаването на няколко километра всяка сутрин и вечер. Общо се събират малко повече 10 км. Всичко ми беше бляскаво от снега, който още валеше (може би не е спрял дори и сега) и около всяка улична лампа, която подминавах вдигах глава, за да гледам снежинките. Много филмово усещане ме връхлиташе на всяко такова спиране, особено, когато се изплезех да ги ловя с език и да си се смея, гледайки се от друг ъгъл. И подминавайки спирка след спирка, обмисляйки голямата НЕнужда от кофи за боклук на българина (дори да има кофа на два метра), броях кутийките от маргарин, чашките от кафе, фасовете и пликчетата от чипс, създадени с цел, употребени, изхабени и изхвърлени някъде там. Та, някъде по това време реших да звънна на баба (онази, милата, за чиито кифлички с мармалад много често говоря). Как да честитиш 67 - ия рожден ден на един човек и да му поднесеш съболезнованията си за смъртта на сестра му? И точно днес ли трябваше? От мама разбрах, че родатата, която се била събрала да празнува рождения ден на баба, се натряскала и по двата повода, дошли в един и същи ден. Кой е плакал, кой се е смял не мога да кажа. Такива сме ние.. или много плачем, или много се смеем. Средно положение няма или ако има, то се задържа за около две минути плюс - минус два - три дена. И винаги нещо се случва, за да предизвика едното или другото.
На мен ми трябват много усмивки, за да имам силата да посрещам сълзите.
Но днес не съм плакала. както казах.. всичко ми беше много бляскаво от снега.
А последните дни са все едни гостувания, срещи, прегръдки..
No comments:
Post a Comment