3.2.09

322. SS

photo by lorelix04

Променени планове не значи "провалени планове". I think. I hope. Виждате ли, моите планове имат склонноста да се променят във всяка една секунда. Постоянно изскачат нови хора, нови скандали или положително - емоционални неща между старите хора, цели влакове делейлират или някакво малко камъче обръща каруцата. Не ме разбирайте погрешно, аз обичам почти всички изненади, но понякога дори на мен ми идват в повечко. Особено в момента. И не знам какво да правя.
Всичко ми изглежда съсипано и нямам опция да върна продукта в първите седем дена, ако с него има някакъв проблем. Въпроса е как да продължа нататък, а на него отговор нямам. Но не мога просто да сложа ръце пред гърдите си и да гледам безучастно. Мога ли? Просто да преживям, да избутвам ден след ден и да оставя времето да си върши работата. Ама чакайте малко?! Аз не искам така.. нещата да са уж оправени, но да си бушуват под повърхността. Искам веднъж за винаги нещата да се кажат и да се разрешат или ако не могат да оправят по живо по здраво, всеки по неговия си път. Но не може повече така, както е било до сега. Твърде дълго продължава. Вече повече от 10 години и Мам е човека, който стои и се бори, и търпи, и плаче, и.. "Вече сме големи Мам. И аз, и Бро. Ще се оправим, стига си мислила за нас, дай малко за себе си. И не плачи." Колко пъти го повторих в последните седмици представа си нямам. Но и тя не знае какво да прави. И аз не знам как да й помогна, какъв съвет да и дам, макар че тя днес пак поиска такъв от мен. И аз и казах да направи това, което ще е най - добро за нея. Но докато го казвах и аз, и тя знаехме, че няма да го направи. Че ще сложи нас на първа линия, а пък тя..

На баща ми.. какво му става?
Понякога ми се иска просто да изчезне..

Скрила съм си една тайна усмивка в задния джоб за всеки случай. За крайни случаи! За всички.. едничка.

Все още обичам..

No comments: