325. white stripes

painting by ursulav

Белите магистрали омръзват понякога. И не говоря за белите райета (White Stripes (макар че Well It's True That We Love One Another ми е най - любимата песен в последно време,)) нито пък за кокаин.. говоря за заснежените улици, които изведнъж се появиха тая сутрин, ей тъй, както се бях настроила за по - топло време. Rawr! И стоя аз пред вратата и се чудя кои ДЪ ФЪК обувки да обуя, за да не умра от някое поредно пребиване из тая София. Е, вярно... признавам, че е хубаво и скрива сивия гаден облик на града, но кокичетата в двора са "Цъфтя, скривам се, цъфтя, скривам се... не знам какво да правя вече!!!". Но пък и те, и аз винаги сме знаели, че февруари е странен месец. Поне Светата Троица на най - самотните празници, още познати като Коледа, Нова Година и Св. Валентин, е зад гърба ни, както казва Бърк от "Две момчета и едно момиче!"

Освен всичко друго, не знам как да накарам хората да ме слушат, когато съм на сто процента права, а те на сто процента в грешка. Поради тая причина днес не можах да убедя новата си колежка да работи както трябва и отнесохме 20 лв. по - малко в отчета, който ще ни се одържи от заплатите. Но от утре ставам зла и ще я навиквам. Амаха.. Ама как да го направя като жената е на годините на Мам и направо ми е неудобно. ^^

А аз се разнасям с една огромна питанка над главата си, задаваща хиляди въпроси..