316. blind

"Когато тази история приключи,

ще знаем повече, от колкото сега..."

Не мисля, че съм гледала по - красив филм "Blind". Не ме разплака, не ме разсмя.. просто си седях в тъмното, загубила способността да си поема дъх.

Аз.. не знам какво бих могла да кажа, освен, че видях няколко от най - докосващите сцени измисляни, заснемани, изиграни...


"- Би ли имала нещо против да ми прочетеш нещо?"
"- Той седна неподвижно... вдървен и студен в празната ледена зала. Отведнъж тя го рязпозна и уви ръцете си около него. Сълзи се спуснаха по червените й бузи той ги усети върху гъдите си. Леденото му сърце се разтопи. Тя целуна... Тя целуна очите му... той заплака..."
"- Ела с мен вкъщи."
"- Тя целуна ръцете му... бузите му... и той се изчерви отново. Сълзи измиха парченцето от окото му. Той я рязпозна..." Ти мислеше, че съм красива."
"- Ела вкъщи с мен."
"- Погледни ме. Погледни ме. Какво виждаш? Какво виждаш сега?"
"- Мари."
"- Не! Не е така. Повече не е... Не го прави. Недей."
"- Ти също си тръгна."
"- Ти прогледна."
"- Върни се. Ти ми принадлежиш."
"- Вече не."
"- Кой казва това?"
"- Красива ли съм?"
"- Да."
"- Не лъжи."
"- Аз ти принадлежа. Защо не искаш да ми повярваш?"
"- Не вярвам в приказки. Не мога."

"- Мари! Мари!"