photo by alelatriller"Once you try purple you'll never go back!", ще го повторя пак и пак! И знам, че доста хора ще се съгласят.
След като посветих цял пост на квартирата на Кейт, Бо, Граци, Поли и Мак, не мога да не направя същото и за стаята на Алекс, в която прекарах първата си вълшебна нощ за новата година.
Казват ти да не си събуваш обувките, минаваш зад една завеса, озоваваш в малко коридорче, отварят ти една наглед обикновена врата. Посреща те Шона, черно - бялата котка, качила се на старата шевна машина, която е най - близкия до вратата предмет. Ти разбира се, не виждаш машината, нито котката, чуваш само "мяу", защото е тъмно. И да търсиш ключ за лампата и да не търсиш файдата е все една и съща, няма да намериш! Та, първите две минути си стоиш на тъмно и не смееш да шавнеш, за да не се фраснеш в нещо или да не настъпиш някоя котешка опашка. Първата светлина се появява от малките червеникави топки, омотани около шевната машина, после и от единствената по - стабилна лампа - едно плетено кълбо, с крушка на малка касичка в единият ъгъл на стаята. По - нататък, в развитието на вечерта се палят и половин дузина свещи. Е сега вече виждаш въпросната шевна машина и котката върху нея.. и старото очукано бюро, което е там от не знам си колко години, а преди това е принадлежало на някой си съсед от някъде си. И старите шкафове, за чиято история забравяш да попиташ ,и двете странни неща приспособени за масички, които на мен лично ми приличаха повече на огромни макари, отколкото на нещо друго. В следващия момент си мярваш отражението в старинното на глед огледало, оставяш си палтото на още по - старинно изглеждащата закачалка и сядаш на ниското легло. Или на земята. Столове не видях. Стените са лилави, пердетата (които всъщност са просто парче плат заковано над прозореца) са лилави, платното, което виси над леглото, заковано за тавана също е лилаво, половината малки джунджурийки по пода и бюрото също са в лилаво. Да не говорим за шалове и подобни дрехоподобни неща. Лилави. От уредбата тихичко припява Бг - радио (което слушам в момента), и то ти звучи в лилаво. Спокойно е. Палиш си цигара, пиеш вино от чаша за мелба, защото чашите за вино са се изпотрошили и се опитваш да изброиш празните бутилки от бира по пода. След малко се пали и наргилето. А ти мачкаш котката (или тя тебе), ядеш бисквити (или тя ги изяжда, както се случи) и се чувстваш доволен. Въпреки, че ти е почти като на филм. След една гореща баня виното и тютюна си казват думата и се успиваш, омотан в три завивки. Тъкмо да си помислиш "Колко бързо заспа Алекс, омг" и започваш да сънуваш. Няколко пъти се будиш през нощта, защото котката се е накатерила върху теб и усещаш една приятна топла тежест върху себе си. Събуждаш се едвам едвам, откриваш дълбока и болезнена драскотина на ръката си, която се надяваш да е от котката, защото ако не е, не можеш да си представиш от къде се е взела, уредбата не е гасена през цялата нощ.
По пътя за вкъщи слушаш Бг радио и се опитваш да си спомниш фотографиите по стените и емоциите в тях.
И ти става топло въпреки преспите сняг.
След като посветих цял пост на квартирата на Кейт, Бо, Граци, Поли и Мак, не мога да не направя същото и за стаята на Алекс, в която прекарах първата си вълшебна нощ за новата година.
Казват ти да не си събуваш обувките, минаваш зад една завеса, озоваваш в малко коридорче, отварят ти една наглед обикновена врата. Посреща те Шона, черно - бялата котка, качила се на старата шевна машина, която е най - близкия до вратата предмет. Ти разбира се, не виждаш машината, нито котката, чуваш само "мяу", защото е тъмно. И да търсиш ключ за лампата и да не търсиш файдата е все една и съща, няма да намериш! Та, първите две минути си стоиш на тъмно и не смееш да шавнеш, за да не се фраснеш в нещо или да не настъпиш някоя котешка опашка. Първата светлина се появява от малките червеникави топки, омотани около шевната машина, после и от единствената по - стабилна лампа - едно плетено кълбо, с крушка на малка касичка в единият ъгъл на стаята. По - нататък, в развитието на вечерта се палят и половин дузина свещи. Е сега вече виждаш въпросната шевна машина и котката върху нея.. и старото очукано бюро, което е там от не знам си колко години, а преди това е принадлежало на някой си съсед от някъде си. И старите шкафове, за чиято история забравяш да попиташ ,и двете странни неща приспособени за масички, които на мен лично ми приличаха повече на огромни макари, отколкото на нещо друго. В следващия момент си мярваш отражението в старинното на глед огледало, оставяш си палтото на още по - старинно изглеждащата закачалка и сядаш на ниското легло. Или на земята. Столове не видях. Стените са лилави, пердетата (които всъщност са просто парче плат заковано над прозореца) са лилави, платното, което виси над леглото, заковано за тавана също е лилаво, половината малки джунджурийки по пода и бюрото също са в лилаво. Да не говорим за шалове и подобни дрехоподобни неща. Лилави. От уредбата тихичко припява Бг - радио (което слушам в момента), и то ти звучи в лилаво. Спокойно е. Палиш си цигара, пиеш вино от чаша за мелба, защото чашите за вино са се изпотрошили и се опитваш да изброиш празните бутилки от бира по пода. След малко се пали и наргилето. А ти мачкаш котката (или тя тебе), ядеш бисквити (или тя ги изяжда, както се случи) и се чувстваш доволен. Въпреки, че ти е почти като на филм. След една гореща баня виното и тютюна си казват думата и се успиваш, омотан в три завивки. Тъкмо да си помислиш "Колко бързо заспа Алекс, омг" и започваш да сънуваш. Няколко пъти се будиш през нощта, защото котката се е накатерила върху теб и усещаш една приятна топла тежест върху себе си. Събуждаш се едвам едвам, откриваш дълбока и болезнена драскотина на ръката си, която се надяваш да е от котката, защото ако не е, не можеш да си представиш от къде се е взела, уредбата не е гасена през цялата нощ.
По пътя за вкъщи слушаш Бг радио и се опитваш да си спомниш фотографиите по стените и емоциите в тях.
И ти става топло въпреки преспите сняг.
No comments:
Post a Comment