7.1.09

310. projeckt 2009

photo by morethanlove

Днес цял ден съм циклила to-do lista-a за годината. Изкарах цели 14 точки, някои от които ще видите по - долу. Обаче имам нещо по - важно да разкажа на първо време.
След като цял ден лепих тефтера от Милен, рязах буквички от списания, за да получа думичките за името му (което няма да Ви кажа за сега) и обсъдих с Ники и приятелката му съществуването на думата "стипчив", някак дойде времето, в което да се прибирам за вкъщи. Та... излизам аз от Мола.. нося си чантата като кифла (т.е. презрамките са на лакътя ми, а самата чанта се удря в краката ми (Вальо ме открехна, че това е кифленския начин на носене, а аз нали съм си кифла (с шипков мармалад, да напомня))), пуша си, тананикам си тихичко (защото не съм просто каква да е кифла, а пееща такава) и си вървя.. нали. Вървя.. нали. Стигам до спирката, подминавам я, защото гениално ще си ходя пеша в преспите над глезена и тъкмо си помислям "А дали не е хлъзгаво тука!", което се случва секунда, след като сме се спогледали с един пич, и се оказвам по дупе в снега. Ей, смях Ви казвам. И докато осъзная какво се е случило пича коленичи до мен, посмяхме се около 5 секунди, подаде ми ръка и ми помогна да стана. Аз пък, дето по принцип катo падна, дори някой да вземе да ми помага гледам да си стана сама и да се правя, че нищо ми няма.. ама той беше силен и ме издърпа все едно бях два грама и половина. И се почувствах малка и... хубаво, топло чувство. Действието се развива на фона на Hillsong - To know your name, заради която не чувам какво ми казва пича, с умивка казвам "Благодаря, довиждане" и почти тичешком изчезвам. През половината път се хиля като идиот, хем ми е забавно, хем ме е срам.
Поуката е, че понякога хората ти подават ръка, когато имаш нужда, спират автобуса на места, на които няма спирки, за да се качиш и общо взето са Човеци.. но не го правят твърде често, защото ще спре да те впечатлява и разсмива. По - често (понякога дори винаги) го правят само най - близките приятели и семейството.
През другата половина от пътя си представях как си имам беше, как раждам и някакви такива. Няма да Ви кажа, чие дете си представях, че раждам, близко е до ъкъла.
Така.. стигам до вкъщи, ботушите ми са покрити със сняг отвсякъде, след като ги събувам установявам, че чорапите ми са мокри и бързам към банята за горещ душ. Опала.. изненадка. Топлата вода някак си магически не е топла, а почти студена. Къпя се набързо и напускам банята почти умряла от студ. Ям препечени филийки, пя бира и мачкам заека.. а to-to list-a.. ей го на.. от части.

2. да снимам повече и да се обадя на майката на Петко за изложбата "Лицата на 21 век"!
3. да свиря повече;
4. да престана да отлагам до последния момент, намирайки си глупави оправдания;
5. да се виждам повече с приятелите си;
6. да се виждам повече с мам;
7. да си събера багажа и да се преместя в Елин Пелин;
8. цяла седмица "парти седмица" послучай 20-я bd.
9. да стана по - постоянна и за хубавите неща, не само за лошите навици;
10. да се успокоя;
11. да чета повече (и да пиша повече);
13. да се постарая да си изпълня to-do list-a;

14. да мога да кажа: "Аз съм тази, която винаги съм мечтала да бъда!".

И честит рожден ден на Явор!

1 comment:

zoe said...

Номер 14 ми хареса най-много : )