318. get out!

Или за нещата, които не искат да излязат..

Не знам да съм ядосана, разстроена или само разочарована. Животът не е само поредица от жълти балони, а и от идиоти решени да ти спукат щастието, изобразено благодарение на балоните. Има неща и хора, и случки, които ти се ще да не са ти се случвали. Но веднъж набутали се в живота ти, сякаш няма отърване от тях. Мислил си ги, сукал си ги, оставял си ги на страна, не си им обръщал внимание, плакал си, крещял си им, а те си стоят там... невъзмутимо, надменно начумерени (като касиерките в "Била", както пеят Wickeda), докато те изкарат от нерви по всеки възможен начин. I say... fuck 'em all! Ще хвана една пръчка и ще ги ръчкам, докато не ги навра някъде другаде, където няма да пречат на никого или ги надробя на толкова малки парченца, че да не става от тях нищо след това. Да, ето това ще направя. Защото се видя, че някои... не разбират от дума, нито от две, даже и от три.

Пък да видим дали ще ме гледат с онзи поглед (касиерския) след това..

И дума да не става.