9.1.09

312. doggy!

photo by anuk

Аз отново ще говоря за Елин Пелин, а Вие отново ще търпите да четете.
Мисля, че снощи установих, че предните няколко дена (а явно ще е така и за тези, които се задават до края на месеца) имам нуждата да сменям пейзажа и хората постоянно. Или за хората, ако не ги сменям, поне винаги да има някого наоколо.
И днес дестинацията беше "Мам!". Затова, след като се наспах порядъчно (измъкнах се от леглото с много мъки в 1 без 20), се отправих към маршрутката. Натъпкахме се около 200 човека вътре и след 30 минути слязохме в потъналото в сняг градче. Да знаете, Елин Пелин няма нищо общо със София и въобще с никой друг град, в който съм била. По - малък от повечето, почти няма блокове и разбира се, всеки познава всеки. Никой не познава мен, аз съм като пришълец там, защото нали от 10 години насам съм си във София и си показвам носа в Елин Пелин веднъж на месец, а преди и по - рядко. Сега пък по - често. Та.. моа се прибра вкъщи, където и се готвеше вкусна манджа, с мам си отворихме бутилка вино и взехме да обсъждаме ремонта на къщата, кое къде ще отиде и кое ще се лакира и подобните му ремонтни разговори, през които задължително трябваше да се мине. На бас мога да се хвана, че ще ги обсъдим още около 30 пъти, така за всеки случай. И накрая, като започнем да правим каквото и да е било, все ще има нещо дето някой не е разбрал. Нормално за мен и мам. Особено за мам. Кхъ. Та, след като се обявихме за пияници, решихме да изтрезняваме в снега. Пуснахме кучето и настана едно гонене, да се чудиш кой кого гонеше всъщност. По едно време помня, че го гонех с лопатата (просто загребвах сняг с нея и му я изсипвах на главата). И дори след банята все още имам чувството, че мириша на мокро куче, защото неговото отмъщение беше да ми се метне и да ме събори в преспите , в които и без друго затъвах до колене. Лошо куче!
След това кафе у баба, още едно кафе при вуйна и айде обратно в София за въпросната гореща баня.
И китарата...

И поздрав за Косето с Childish на Damien Rice.. и сега малко тромпети.. ту-ду ду-ду..

No comments: