Колко често казвате "Край" и какво следва после?!
Колко често си повтаряте "От утре ставам/няма/ще"... а когато утре дойде... всичко всъщност си е същото и това "ставам/няма/ще" изглежда добре само на теория...
Колко често си повтаряте "От утре ставам/няма/ще"... а когато утре дойде... всичко всъщност си е същото и това "ставам/няма/ще" изглежда добре само на теория...
Написвате го с колеми бели букви на тъмния екран, когато свърши филма, който сте прожектирали в съзнанието си или в живота си... Ставате и излизате от салона, възхищавате се на изгледането още около 10 минути - обмисляте някоя сцена, която Ви е накарала да сепнете, усмихвате се като си спомнята комичните ситуации и тъжно свивате вежди като си спомнята как е умрял главният герой... и после животът Ви отнася нататък, към следващия филм...
Добър вариант... само че не винаги става толкова лесно...
Понякога филмът ни е впечатлил дотолкова, че след като се изпише "Край" оставаме за втората прожекция... след две - три седмици си го пускаме пак, колкото да си го припомним... Е, може би го забравяме за няколко месеца, но те пък го пускат по телевизията или някой наш приятел го е гледал, припомня ни го и ние го пускаме пак... Или сами се сещаме за него... В крайна сметка важните и интересните филми често ни карат да ги гледаме по два пъти... И най - често първия "Fin" не е достатъчен...
Има ги и филмите, които са толкова наситени, че ни трябва голяма почивка преди да ги изгледаме пак... ако някога въобще ни се прииска да ги пуснем отново разбира се.
Други са безбожно глупави и просто решаваме, че сме си загубили времето си с тях...
Разбрахте ли какво исках да кажа?!
Казвах... т.е. питах дали гледате филмите на живота си по два пъти (и всъщност надявам се, разбрахте, че не говорех просто за филми)...
Относно репликите "От утре"... о да... хубава теория, мечта и фантазия...
Трудна за изпълнение за жалост...
Синият ми облак се чуди дали някога въобще ще може да каже твърдо "The Еnd" на един от филмите си... и въпросът не е дали може, а дали иска... За сега само Mandalay - Simple Things...
Добър вариант... само че не винаги става толкова лесно...
Понякога филмът ни е впечатлил дотолкова, че след като се изпише "Край" оставаме за втората прожекция... след две - три седмици си го пускаме пак, колкото да си го припомним... Е, може би го забравяме за няколко месеца, но те пък го пускат по телевизията или някой наш приятел го е гледал, припомня ни го и ние го пускаме пак... Или сами се сещаме за него... В крайна сметка важните и интересните филми често ни карат да ги гледаме по два пъти... И най - често първия "Fin" не е достатъчен...
Има ги и филмите, които са толкова наситени, че ни трябва голяма почивка преди да ги изгледаме пак... ако някога въобще ни се прииска да ги пуснем отново разбира се.
Други са безбожно глупави и просто решаваме, че сме си загубили времето си с тях...
Разбрахте ли какво исках да кажа?!
Казвах... т.е. питах дали гледате филмите на живота си по два пъти (и всъщност надявам се, разбрахте, че не говорех просто за филми)...
Относно репликите "От утре"... о да... хубава теория, мечта и фантазия...
Трудна за изпълнение за жалост...
Синият ми облак се чуди дали някога въобще ще може да каже твърдо "The Еnd" на един от филмите си... и въпросът не е дали може, а дали иска... За сега само Mandalay - Simple Things...
2 comments:
Ох... За малко се уплаших, че и ти спираш да пишеш :).
Не лъжа, че си го помислих...
^^
Post a Comment