28.1.07

102. One caress...

Пост за онези, чието щастие слагаме пред нашето собствено...
За онези, за които винаги ще ни е грижа...
За онези, на които казваме "Аз ще съм винаги тук... до теб. Защото те обичам и защото съм ти приятел... и защото за мен ти си скъп"...
И за онези, които ни казват "Имаш номера ми, дори в три през нощта, ако почувстваш че имаш нужда да кажеш нещо на някой, да споделиш или поплачеш, ми се обади... няма да ти затворя"...
За онези, които ни казват "Завинаги, въпреки всичко... обичам те"...
За онези, които не можеш просто да наречеш "приятели"... защото е недостатъчно...

photo by: wickednox

Как разбираш, че си готов да пренебрегнеш чувствата си, нуждите си, желанията си, щастието си и самия себе си, за сметка на някой друг... Кога за теб става най - важен той, кога неговото щастие кара и теб да се усмихваш, когато неговите сълзи те карат да плачеш, кога неговите желания са на върха на всичко, което искаш и кога неговите нужди стават по - важни от твоите... Кога си станал повече от приятел и кога си готов на всякакви жертви за човека до себе си?! Как разбираш, че неговата усмивка е по - важна, дори когато той се усмихва на нещо, което носи на теб тъга?! Кога можеш да му кажеш "Не се тревожи за мен... аз искам просто ти да си щастлив"...

"Don't you worry...
I'll be there for you...
Don't worry about me...
You know me better than that...
I'll catch you if you would fall... "

Предполагам тези неща не се разбират... В един момент ти просто знаеш, че си готов да направиш всичко за хората, за които "приятели" е мъничка дума, с която да ги опишеш... Предполагам един хубав ден осъзнаваш, че чувствата ти към тях са много повече от това, което си мислил че са... Предполагам главицата ти просто проумява, че без тях до теб светът и животът ти няма да са същите... И предполагам изведнъж ти хрумва, че за тях би рискувал себе си...

"You're my favourite friend...
And I adore you...
Love you to the end..."

И такива хора не пускаш лесно от живота си... За тях се бориш, плачеш и молиш дори... Признал си пред тях какво означават наистина и какви големи личности са в живота ти... Благодариш, че си ги срещнал и ги прегръщаш във всеки изгоден момент... И те ти отвръщат... Защото за тях ти означаваш същото...

Синият ми облак е протегнал безплътните си ръчички за прегръдка... one caress...

1 comment:

sugar said...

Ако и аз имах облак, щеше да се протяга към твоя за прегръдка ^^

Лов ю, Хрис <3