99. If I lay here...

"If I lay here

If I just lay here
Would you lie with me and just forget the world?"

Не Ви ли се иска понякога да направите точно това... Без никакви грижи, страх, сълзи... без огорчение, съжаление, мъка, горест и печал... без да се смеете шумно, да подскачате от радост... без да крещите от гняв, да Ви се иска да строшите нещо... без обиди и оскърбления, без омраза, вражда и презрение... никакви емоции... без да се надявате на нещо, да искате нещо... просто да забравите за света...
Да сте с някого, да не правите нищо специално или важно... просто да си губите времето... да лежите един до друг забравили за всичко друго освен затова, че този човек е до Вас... точно той, точно сега и точно тук... Да правите всичко само и единствено един за друг, да не се нуждаете от нищо друго... и от никой друг. Да забравите и какво е било, какво сте казвали, какво сте правили, кои сте били Вие и кой е бил той... да не мислите какво е сега... да не можете да обясните какво се случва, да не знаете какво да кажете, да не знаете как точно се чувствате... и да не мечтаете за утрешния ден... да не си представяте как ще се събудите и да не се чудите кой ще Ви се усмихне, кой ще Ви разплаче... да не се питате какво ще стане и какво ще бъде... или дали въобще ще бъде... Просто да не Ви интересува... Да забравите за времето, за пространството... Всичко да е разтеглено в този миг, в който просто лежите един до друг...

"All that I am
All that I ever was
Is here in your perfect eyes
They're all I can see..."

Да не виждате цветове и форми, да не чувате как колите фучат по булеварда, намиращ се някъде отвън... Всичко да се слее и размие, да стане сиво, дори безцветно, безлично, безмислено и най - вече... абсолютно ненужно... Стените да изчезнат, рамките да паднат, да има само синева... Всички сетива са притъпени за всичко отвън и съсредоточени само и единствено в онези очи, в онези устни, в онова лице... в човека, за който сега Вие сте целият свят и който е целият свят за Вас... Дори цялата Вселена... Всичко същестуващо, всичко, което може да се види и докоснe... всъщност всичко, което си заслужава... И в същия момент от "всичко"... да се превърне в единственото, което си заслужава да бъде познавано... единсвеното...

"Those three words (I love you)
They're not enough..."

Да знаете, че това е най - хубавото нещо Ви живота Ви... но да се чувствате безсилни да го опишете и изкажете... защото може ли да бъде описано съвършеното?! Думите се явяват само средства... средства, които не стигат да бъде обяснено защо всичко в този миг е такова каквото е... средства, които не стигат дори да го кажете по най - простичкия начин... средства, които са толкова недостатъчни, че не можете да изразите и най - малките си чувства и най - малките си трепети, които изпитвате в този момент... нищо... Миг, в който дори "Обичам те" е просто недостатъчно...

"If I lay here

If I just lay here
Would you lie with me and just forget the world?"

Знаете ли, какво им е хубавото на тези мигове...
Свършват твърде бързо...
За да можете да ги оцените след това, когато се върнете в реалния свят, когато стените отново се появят и започнете да чувате двигателите на колите... За да можете да осъзнаете, че това е било най - красивия миг... и че е просто... единственият... И макар че съжалявате, че e свършил и безвъзвратно отминал... доволни, че сте го изживели...
Миг, който спира дъха, замъглява погледа и кара Земята да спре да се върти...

Синият ми облак мечтае за своя миг... А докато той бъде изживян ще има само Snow Patrol и Chasing cars...