26.1.07

100. Take me to the clouds above...

Или колко е хубаво да мечтаеш...
И колко по - хубаво е, когато мечтата ти се преплита с мечтата на близък човек...
И да не забравям още нещо за една мечта... нейното осъществяване...

photo by: 3DD13M14M1.

Да, хубаво нещо са мечтите... те единствени без абсолютно никакво усилие могат да те издигнат в небесата... Те единствени могат да ти дадат пълна свобода по всяко време... мечтите нямат рамки, нямат стени, нямат под и таван... тях нищо не ги спира, никоя врата не ги заключва и никоя крепост не би могла да ги задържи в себе си... Те пак ще се промушат през ключалката, под прага, през някоя малка цепнатина, която не сте видели... Благодарение на тях слънце може да изгрее и в най - дъждовния ден, дори да е само нарисувано върху запотеното стъкло на автобуса, с който се прибирате вкъщи...
Винаги съм се възхищавала на човешките мечти, трепети и надежди... Дори в най - тежките си моменти човек може да мечтае, може да се надява и да вярва... Мечтите правят човек по устойчив на вятъра на реалния живот и ще обясня защо. Без мечтите, без вярата и надеждата, че ще се случи нещо по - добро, сивотата с лекота може да те смачка... Когато човек няма за какво красиво да се хване, дори да е измислено, бездната става по - дълбока, дъното по - твърдо и негостоприемно, а вятърът - толкова студен... А малките лъчи светлина винаги дават малко топлина и карат лицето да се усмихне...
Хубаво е да мечтае човек дори когато всичко е наред и няма опасност черната дупка да го погълне... Дори когато слънцето грее най - силно и бриза е приятен... дори в най - хубавото време хората пак мечтаят... То сякаш е просто... една красива необходимост...

photo by: 3DD13M14M1.

Красива необходимост, която понякога е споделена от близък човек... Случвало Ви се е нали... Съвместните мечти, които понякога се превръщат в градене на планове... Но няма да говоря за сериозната част и за плановете, а самата мечта... За онази мечта, в която пишеш на приятеля си, който сега е далеч колко мого искаш да го прегърнеш... И в един и същ момент и двамата да си го представите... Как ще се видите след всичкото това време, ще се усмихнете един друг и дори малко сконфузно ще се прегърнете... Но ще се прегърнете...
И знаете ли защо засега това е само мечта?! Защото няма изглед да се случи в много близко бъдеще... Защото Ви се струва твърде красиво, че да се случи наистина...
Но след няколко месеца... може би дори половин година... ти ще слезеш на онази гара, ще го видиш сред тълпата посрещачи и ще се усмихнеш... а после дори малко сконфузено ще го прегърнеш... А той ще разбере, че мечтата Ви, в която това се случва, дори не е била толкова красива, колкото да те прегърне наистина...

"All your dreams are waking up,
And right now
I wish I could follow you
To the shores
Of freedom,
Where no one lives."

Облаците от син парфюм обичат да мечтаят... нали самите те са измечтани... Моя точно това прави... мечтае на фона на Honey And The Moon на Joseph Arthur...

No comments: