А през това време други хора ще пишат шедьоври... "
Май не е хубаво да се самоцитирам така, както съм направила в началото, но какво пък...
Всъщност ще пропусна началното дълго встъпление, в което обяснявам, как хубавото си е хубаво, но нищо не струва пред съвършеното... Ще пропусна и приказките, в които се обяснявам, че не е важно какво си вложил като под пръстите просто не е излязло нищо кой знае какво и ще си говоря за други неща в противоположна посока...
Питам се дали трябва да те е грижа дали си се изказал по съвършения начин, след като все пак си докоснал някой? Не е ли важното точно това... думите ти да достигнат до някой, до съзнанието му, до сърцето му, дори те да не са изписани с най - хубавото мастило и дори и да не са подредени по най - добрия начин? Не е ли?! Да, знам, че би било по - красиво и гладко за четене, ако е просто съвършенно, но не е ли по - важно това, което си вложил вътре... Че си излял мислите си, сърцето си... Че си дал всичко от себе си, дори то да не стига за нов прелестен бестселър... Просто си го дал... Оставил си го на показ с надеждата някой да го види и оцени... да се замисли... или просто си го написал, за да ти олекне...
И от там насетне оставяш другите да решат сами за себе си дали си написал шедьовър или не...
"Харесвам постовете ти... те винаги имат какво да кажат..."
Синият ми облак превъзмогна едноневната криза... Сега си танцува на Тоploader - Dancing In The Moonlight...
No comments:
Post a Comment