101. Oh, but I wanna...

Или пост за разните интересни, забавни, леко спортни и поне малко екстремни неща, които ми се ще да се науча да правя както трябва... Или поне да опитам...

След като се измъчих с един скейтборд преди време, след като се научих да играя билярд (не толкова добре, колкото за първенство по снукър), след като съм си упражнила и скоковете във вода от десет - метрова кула (не толкова изящни колкото ми искаше да са, но пак бяха доста добри) и след като днес се качих и на кънки (и почти надминах Албена и Максим ^^)... установих, че има много други неща, които трябва да опитам и всъщност винаги съм искала...

Mисля да започна с някои по - леки за вършене неща... без адреналин и без кой знае каква трудност... нещо като билярда... И ще се постарая списъчето да е скромно... на дължина имам впредвид...

Боулинг... Защо не съм го опитала досега не ми е ясно, а съм имала възможност. Въобще аз за много неща съм имала възможност и пак не съм ги вършила...
Второ място е за пейнтбола... От кога сме се наговорили със съучениците ми да ходим да се "поубиваме" малко... Май ще ги ръчна.
Третото също не е хич трудно да се свърши, най - малкото картинг пистата не е труднодостъпно място. Точно така... картинг...
В четвъртото вписвам карането на делтапланер... откакто Тити деликатно го подхвърли все ми е в главата да ида до тази Монтана и да се кача на такова чудо... Пак не е сложно за осъществяване.
Малко по назад по реда, но сигурно първо по важност и първото, което ще свърша е да се науча да яздя както си му е реда. Т.е. очаквам отварянето на конните бази пролетта.
Шесто... да се науча да карам ски или сноуборд, което само по себе си също не е сложно за изпълнение...
Седмото нещо мисля, че не може да се случи на нашето черноморие и това е карането на сърф, но пък осмото може...
А именно водните ски... трябва ми само лодка... и ски естествено...

Отивам нататък (малко останаха, имате късмета, че дори не ги описвам надълго и нашироко, а само ги подмятам)...

Девето ли дойде... добре, класическото бънджи... искам мост, пропаст и "полет"... и естествено дебело ластично въже! Няма да се хвърля туко - така. Мух ^^...
Десето - парашут... някой ми беше казал, че ми трябват около 80 - 90 скока с парашут, че да свикна с усещането, иначе всеки път бил като първи...
Номер единадесет... и едно от тези, на които съм най - мераклийка всъщност. Австралийско спускане... И обяснявам, защото за разлика от всичко друго, то не е толкова... известно в България... Качват те на сграда висока поне 60 метра (по - малко не би си струвало), овързват те с много въжета, слагат ти готина жълта каска и ти обясняват набързо какво да правиш... до тук със частта на инструкторите... ти сам прескачаш парапета и буквално започваш да ходиш или тичаш (зависи колко ти в кръвта да се правиш на Спайдърмен) по отвесната стена на сграда... надолу... гледайки как Земята се приближава...

Да... такива разни неща ми се правят. Да добавим и още, че имам желание да се науча да карам кънки на лед както си трябва (или поне прилично)...

Синият ми облак едва ще дочака другата събота, когато пак ще обуе кънките... Дали и тогава ще успее да се задържи без да се пребие качествено е друго нещо... Дотогава... Kosheen и Catch...