22.1.07

96. Обещавам ти, зайо...

За обещанията, които даваме, но не успяваме да спазим, защото просто не са ни по силите...
И за обещанията, които даваме просто ей така... без въобще да ни мине през ума, че някога трябва да спазим...

"Обещавам ти..."
Колко често го казвате?! А колко често Ви го казват?! И колко често това "Обещавам ти" бива спазено...
Вече толкова често го чувам от кой ли не без нищо да последва, че все по - силно се убеждавам, че човешката дума не струва нищо... ама абсолютно нищичко. Имам късмет, че не са ми обещавали някакви големи животоспасяващи неща, че да ме е наистина грижа, когато някой не си е спазил обещанието. Не, чувам го за малки неща, дребни работи, които не са толкова важни, че да ме боли сърцето, когато дружката дала своето обещание не го изпълни... и все пак ми става криво, защото само по себе си то е толкова простичко за изпълнение, че се сещаш, че са ти го обещали просто ей така. Да... думите не означават почти нищо, знаете ли... правилно е клишето, в което се казваше, че трябва да се вглеждаш в действията на хората, а не да се вслушваш в красивите им приказки. На думи всеки може... на думи мога да Ви подаря света, мога да Ви сваля звездите, мога да Ви обещая, че винаги ще съм до Вас... но само на думи.
И после идва варианта, в който просто не можеш да изпълниш обещанието, което си дал... Знам, че никой не може да докосне звездите буквално и така нататък... Знам и че един човек не може вечно да бъде до теб... Тогава защо хората дават обещания, които просто са непосилни за изпълнение... Защо?! Аз просто не го разбирам... Защото после все някой остава разочарован и през сълзи те поглежда и казва само "Но ти ми обеща"...
Вие давате ли такива обещания? За които знаете, че не можете да спазите...
И защо ги давате, щом знаете, че са неизпълними...
Кажете ми... Моля...

Синият ми облак е озадачен... дори не слуша музика вече цяла вечер... той просто въздиша и гледа небето...

1 comment:

sugar said...

Давам обещания.
Половината от които не мога да спазя.
Защо ли?
Може би в момента е било добре да дадеш надежда, да видиш усмивката на човека отсреща. Никога не съм мислила дали ще е по силите ми. Получава се малко кофти, но... такъв е светът ;/
И на мен са ми обещавали много неща, а съм оставала с пръст в уста. Но е някак равностойно - даваш надежда, после си я вземаш обратно. Всичко си е както преди... почти.
Можем само да се чудим на сложността на живота... и да продължим да си даваме обещания, просто за да повдигнем духа на другите, или пък дори своя.
Ето, сега си обещавам да се опитам да си изразявам мисълта по-ясно, но няма да го изпълня ^^