93. Не виждам нищо друго...

... освен безумно голям оптимизъм, безкрайни усмивки и подскачащи слончета...

Преди няколко дни светът ми правеше голям опит да се разруши, синият ми облак щеше да бъден издухан от вятъра, а аз щях само да си плача над загубеното (ако въобще можеш да загубиш нещо, което не си имал... но да кажем, че щях да загубя много мечти)...

И знаете ли какво се случи...
За два - три дни, срещнах толкова щастливи хора, случиха ми се толкова весели събития, че не бих могла да не се смея със глас и да не върна оптимистичната си нагласа към света и хората... Всичко ми се струва изпълнено със звуци, живот и смях...
Намерих в някои от познатите си хора и чувства, които не бях подозирала че се крият в това, което съм "познавала"... намерих още хора, които се застъпват за мен... намерих приятели, които ми казват "държа на теб" достатъчно често, че да не го забравям...
Открих, че хич не е толкова тежко да се откажеш от нещо... и че е много хубаво да не пълниш дупката с някакви неща, които да са само заместители... Открих, че усмивката ми е много красива... и че тя кара непознатото момче от блока ми да се усмихва, макар че разбрах, че животът му не е никак лек...
Разбрах, че мечтите ми не са толкова трудно осъществими... и че ако всичко протече гладко в близките месеци това ще е най - чудесната година в живота ми... А дори да не е пак ще е по - добра от миналата...

Отидох на страхотно ободряващ купон със съучениците си...
Видях познати, с които не се бяхме виждали от почти месец и се наваксахме с прегръдките и усмивките...
Чух смеха на една от най - големите оптимистки, които познавам... А не го бях чувала от седмици...
Изкарах си изпита с добра оценка...
Играх билярд за първи път... и победих и в двете игри...
Прекарах чудесен ден с братовчед ми, който обожавам...

Синият ми облак се усмихва до уши (ако изобщо има уши, те сигурно са големи, бели и пухкави) и слуша Lemon tree...