Или пост затова, колко сме неблагодарни затова, че въобще живеем... Затова, че все искаме прекалено много и никога не благодарим за малкото, което имаме...
Пост за всички неблагодарни деца... като мен...
Има хора, които се събуждат сутрин и са благодарни, че имат още един ден... Че и днес са могли да отворят очи, да вдишат въздуха, че и днес ще живеят...
Има хора, които получават нещо мъничко и очите им се насълзяват от точно тая благодарност, която аз и Вие сигурно никога не сме изпитвали...
Защото тия хора знаят какво е да нямаш абсолютно нищо... знаят какво е да затваряш очи със трах и да се чудиш дали утре ще ги отвориш... Защото знаят какво е да се събудят и да си кажат, че имат още едно малко чудо... чудо, което е можело да не просъществува...
Да... днес не ми се пише дълго и обяснително...
Днес само искам да Ви питам Вие колко сте благодарни, че въобще същестувате...
Облакът ми е благодарен... че в труден момент, винаги има някой друг облак, който да го подкрепи... Същият този мой облак сега слуша The Voice Within...
3 comments:
Не знам... знаеш ли, винаги съм се замисляла над това. И знам, че не е правилно. Милиони пъти майка ми ме е питала искаш ли банани, ябълки или друг плод и аз все ми не, не ми се яде. и не защото нямаме пари, а защото наистина не искам. А тя ми казва, Боже, Таня колко деца не са вкусвали дори такова нещо. Благодарна съм. На света, на майка ми... че са ми помогнали да стана човек, дали са ми начало, старта, да започна да градя личността си, бъдещето си. Благодарна съм, че имам такива приятели като теб... защото без тях просто... нямаше да има живот. Защото приятелите са всичко, което имаш на този свят. Защото чрез тях, ти си благодарен, че си жив, че съществуваш, че живееш...
Благодарна съм, за всички тези неща, който осатналите пиремат за даденост. Благодарна съм, че виждам поредния изгрева, балгодарна съм, че има хора около мен, които да ме подкрепят и да ме развеселят. Благодарна съм, че сутрин мога да стана от леглото. Аз съм си един много благодарен човек, защото съзнавам, че имам много за което да благодаря.
Благодарна съм за всяка малка усмивка,за всяка малка прегръдка,за всички тези,хората около мен,които вечно ми помагат.Дори с усмивката си.Благодарна съм затова,че мога да плача,че има причини да се усмихвам,че все още мога да мечтая...За всеки нов порой,за цветовете,за всеки нов ден.
Благодарна съм и на теб.
Че те има.
Post a Comment