36. Кукла на конци...

Били ли сте нечия кукла?!? Нечия малка, беззащитна кукла на конци? Без собствена мисъл и мнение... Били ли сте? Някой мачкал ли Ви е, карал ли Ви е да прекрачвате своите желания, за да изпълните неговите? Ей, така съвсем леко, просто с думи убеждавал ли Ви е, че сте най - големия морален престъпник? Случвало ли Ви се е така умело да Ви умотаят в конците, че да забравите какво сте искали, да потъпкате нуждите си, защото някой някак Ви е подтикнал да го сторите... ей така, защото на него му е било изгодно по този начин. Сигурно Ви се е случвало... сигурно поне веднъж в живота Ви, са Ви манипулирали така безскрупулно и умело. И Вие не сте разбрали... защото сте му вярвали и защото сте мислили, че той е прав, а Вие грешите. Естествено, защото той Ви е накрал да мислите, че е така... уж Ви говори истини.
Боли нали?! Боли да Ви използват...
А когато Вие сте кукловода?! Когато Вие мачкате нечия човешка душа, когато я изкривите и я накарате да мисли като Вас... тогава как се чувствате?!
Но Вие, четящите сигурно не сте такива...
Аз днес бях... На три пъти манипулирах едно и също момче. Три пъти... и всеки път след като успявах да обърна нещата срещу него той казваше "Да, права си. Съжалявам... говориш много истини." И се чувствам зла... безскрупулна... пълна антиморалистка, човек загрижен само за себе си, каращ другите да изтрия своите искания. Казах му го... казах му, че според мен го манипулирам и съжалявам... но той вече беше твърдо решил, че аз съм правата.
А дали съм?! Дали имах правото да използвам думите му срещу самия него? Дали имах правото да превърна споделеното от него в мое оръжие... Имах ли?!
Този път се замислих... ами ако съм го правила преди?! Ето днес го направих абсолютно без да се усетя, все едно съм го рпавила стотици пъти, ей така по навик. Без никакви грижи, без да почувствам никаква вина, нищо...
Ами ако съм... един отвратителен кукловод...
Съм ли?!