17. За промяната...

За хората, които ме познават е ясно, че няма да говоря за обикновената промяна свързана с преместването на ново място, ново обзавеждане и подобни незначителни неща (първото си е сериозно де). Ще бъбря за промяна в приятелите... в най - добрите и близки приятели. Снощи за първи път от седмици взеха, че благоволиха да се свържат с мен... и освен това взеха, че ме шокираха абсолютно и предполагам безвъзвратно. Трябва ли, когато приятелите ти се променят, правят глупости и стават непоносими да се променя и твоето мнение за тях?! Аз съм шокирана, но все още мисля същото за тях, каквото мислех и преди... все още си мсиля, че са добри хора... може би, защото твърде много ги обичам и държа на тях. Каквато и глупост да ми кажат аз трудно си изменям мнението за тях... да, може да не съм съгласна със всичките им прищявки и лиготии (кой го казва), обаче са ми най - близките приятелки от три години насам. А знам, сигурна съм, че ако бяха странични хора и знаех за тях това, което знам сега щях да ги мисля за най - големите... долни същества в обществото... най - вероятно. И това ме кара да се чувствам зле... Защо трябва да ги съдя леко само защото са ми приятелки?! Обаче от друга страна коя съм аз въобще, че да ги съдя по какъвто и да е начин?! Намирам се в заданена улици и не знам какво да правя... Опитах се да им кажа няколко неща, но те вече били решили каквото решили, аз не съм могла да променя мнението им!
Понякога наистина имам чувството, че хич не съм уцелила средата си на живот, ама хич... и ако онзи дядка съществува някъде горе явно съм направила нещо много лошо в предишния си живот, че да ми го връща сега така - кофти семейство, кофти приятели и въобще... кофти отношения с който и да е. Толкова много ли съм се оплескала?! Бас държа, че трябва да съм била Джак Изкормвача, няма друг начин...
И ако въпросните ми приятелки се държат така през цялата следваща учебна година направо не знам как ще ги изтърпя...