Hello... how are you?
Have you been alright, through all those lonely nights...
Thats what I'd say, I'd tell you everything...
If youd pick up that telephone.
photo by: visiosmaradigna
Thats what I'd say, I'd tell you everything...
If youd pick up that telephone.
photo by: visiosmaradigna
Знаете ли какво им обичам на телефонните обаждания... че колкото и да е далеч човекът, с който говоря, щом чуя гласа му и шума около него веднага ме обзема чувството, че е някъде съвсем наблизо... дори да е на другия край на света. Обичам да звъня на хората... да чувам гласове, да усещам живота... а не просто да пиша смс - си, или да си чатя... обичам да чувам сигнала "свободно", изщракването и приятното "Ало", което се разнася от другата страна на линията... "Ало", което някой прошепва в ухото ми... Буквално ^^.
Hey... how you feelin?
Are you still the same?
Are you still the same?
Всъщност най - много обичам да звъня на позабравени хора... хора, с които не сме се виждали от много време, поради определени причини и събития... хора, с които сме се позбравили, но за които някъде из всички тефтери или из паметта на телефона пазим номер за връзка... Звъниш, усещаш изненадата, когато те разпознаят и после ли уреждаш среща... или поне обещаваш да се обадиш пак.
Не знам как бих живяла без тия малки звънящи апарати. Моята връзка, с хората, които обичам, но които сега не са пред очите ми (да знам, че съществуват и други начини, но да чуя гласа)...
Да, много съм разсеяна тази вечер...
Може би трябва да звънна на някой...
Синият ми облак вади малкия си син телефон и набира нечий номер... отсреща се вдига и освен "Ало" се чува и Telephone line на Elo...
Не знам как бих живяла без тия малки звънящи апарати. Моята връзка, с хората, които обичам, но които сега не са пред очите ми (да знам, че съществуват и други начини, но да чуя гласа)...
Да, много съм разсеяна тази вечер...
Може би трябва да звънна на някой...
Синият ми облак вади малкия си син телефон и набира нечий номер... отсреща се вдига и освен "Ало" се чува и Telephone line на Elo...
3 comments:
единственото което мразя повече от това да ми се обаждат по телефона е аз да звъня.
Просто не обичам да говоря и да тегля лукуми (както имат навика да правят 99 процента от приятелите ми)
но е похвално като чета поста ти хриси =)
Обожавам да звъня на хората и откарвам по час-два на телефона. Просто, защото обичам да слушам приятелски глас. Наистина, по телефона е различно от колкото в чата. Можеш да чуеш гласа на човека и да усетиш настроението му, а демите в чата не ти дават това.
Значи точно вчера ми беше зле и вечерта, късно, ми звъннаха по телефона. Беше една от най-добрите ми приятелки и се обаждаше от Германия, тя сега там учи, за да чуе как съм, защото се притиснила, че излязах от чата. Говорихме само 5 минутки и въпреки това ми стана страшно топло от вътре, защото за мен този жест си беше адски голямо нещо. Дори да си бяхме говорили цял ден в Скайп това нямаше да се равнява и на половина kа това 5-минутно телефонно обаждане.
Обичам да говоря по телефона само с определени хора. С другите - и аз като Зори - се дразня - просто защото разговорът не се получава и аз се чудя колко още трябва да ън-кам преди да затворя.
Но понякога ми се иска наистина да се обадя на някого, когото не съм чувала от години, който ме е почти забравил и едва ли би ме познал, ако се разминем случайно на улицата... от онези хора, които безкрайно съм харесвала и на които съм държала, от които съм се откъснала, но все пак мисълта за тях още буди топла усмивка в мен...
Понякога разглеждам телефонния си указател и с изненада откривам, че името им още е там... чудя се какво ли правят, дали да не им звънна .. аз толкова бих се зарадвала, ако някои от тях ми звъннеше така случайно ... слагам пръста си на зелената слушалка в кратко колебание дали да не ги потърся все пак... и никога не им звъня. Защото мисълта, че са се променили, че вече не ги познавам, че може да не си ме спомнят, да не са в настроение .. ме плаши. И това е толкова ужасно чувство, че ме кара машинално да затворя указателя и да продължа деня си с тягостно чувство - защото съм се сетила за тях,а не ми е достигнала смелост да натисна слушалката...
Post a Comment