28.2.07

116. Imagination...

"To imagine is everything...
To know... is nothing at all..."
Аnatole France

Не знам дали само таки ми се струва или е така наистина... но... хората май са забравили да мечтаят. Гледам всеки ден около мен минават хора, които са така забързани в живота си, в грижите за някой и нещо и толкова мачкани от други хора (нарочно не използвам "от живота"... не живота е гаден, а хората), че съзнанието им сякаш е забравило какво значи наистина "мечта"... Имам чувството, че когато мечтаят за нещо, това всъщност не е блян или нещо такова... а просто искане. Искат нов апартамент или да направят ремонт на стария, кола или нещо друго. И слагат тези толкова... прости искания зад думата "мечтая"... "Мечтая за онази лъскава червена кола"... направо като го чета и ми иде да се отрека от човечеството... Въобще повечето хора "мечтаят" за някакви материални неща. Че това мечти ли са... Не знам, може би аз си слагам някаква много твърда граница в нещо едва разграничимо, но моля Ви се... За мен това си е напълно ограничено искане, а не мечта... Не че мога да дам точна дефиниция за "мечта" (а кой ли може с точност да каже какво значи да мечтаеш), но просто някой като каже че "мечтае" за поличката на витрината или обици oт "ЕЛ Градо" и усещам как започва да ми се повдига. За такива простички неща си има думата "искам". И въобще изглежда, че хората не знаят значението на двете думи (а често и не само на тях) и ги слагат на места, на които от където и да ги погледнеш са си направо неподходящи, съзнанието на човек е станало толкова плитко, че дори не може да ги отдели една от друга.
И направо се усещам, как след малко ще почна да се карам, тъй че май е по - добре да се спра...

А ето това е мечта... на този, който я изпял, на много хора по света, на мои познати... а също и моя...

John Lennon - Imagine

Imagine there's no Heaven
It's easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today

Imagine there's no countries
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace

You may say that I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will be as one

Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world

You may say that I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will live as one...

Синият ми облак е леко огорчен и ме гледа на криво. Май се чуди дали наистина е мечта превърнала се в реалност или просто съм го искала и съм отишла някъде и съм си го взела. Мисля, че трябва да му дам дълго обяснение... а може само да му пусна Imagine на John Lennon...

2 comments:

sugar said...

Хрис, много зависи от човека каква ще е мечтата му. Ако живееш на улицата и се храниш с каквото намериш, естествено е да мечтаеш за нова къща и кола, и пари.
Хехе... Аз мечтая да изпълня всичко, което съм си намислила. В професионално отношение поне.
А онези... не знам, мечти ли да ги нарека... не, те са копнежи... за любов, щастие, за по-добър свят. Всеки си ги има, но не всеки ги осъзнава.
В крайна сметка, повечето хора ги е страх от мечтите и копнежите им... ами ако те никога не се изпълнят?! И в това грешим според мен. Мечтата е там, за да те води и да имаш надежда, и да се бориш. Защото мечтата всъщност не е нищо повече от внушение. Да, но пък е хубаво да мечтаеш... Хубаво е.

antina said...

Ах, Хрис.
Ето аз съм пример за човек, който в бързането си да свърши всичко понякога няма време да диша. Но въпреки това, аз не спирам да мечтая. Защото докато ходя, докато пиша, докато нося деня като тъмен облак, овесил се на раменете ми, аз мисля. И всяка моя втора мисъл е мечта.
Не дей да казваш, че хората не могат да мечтаят - дори само заради мен.
Мечтите са такива, каквито са хората. Не им се сърди, ако са прекалено примитивни за твоята мисъл. Те все пак дават смисъл на нечий живот.