115. Fuck you...

Знаете ли... казват, че най - добрият приятел е онзи, на който искрено можеш да кажеш "Майната ти" поне два пъти в седмицата...

И че можеш да разбереш, че един човек ти е приятел едва след като се скараш с него...

photo by: juliekulie

Не зная дали е така... Но знам едно... че от караниците с приятели, с истинските приятели боли най - много... Боли дори повече от колкото си мислите, че ще Ви заболи...
И ще Ви кажа защо... защото най - добрият приятел е човек, на който си споделил и разказал почти всичко.. показал си му вратичката към тайния си свят... показал си му красивото в себе си, показал си му и лошото... но си му показал и шевовете от дълбоките рани... показал си му къде те боли... Той е видял слабите ти места и ти е помагал да ги заличиш, но всички знаем, че някои рани заздравяват много трудно и е нужно много време, че да се заличи болката... И сега ще ме попитате защо е лошо, че си споделил... защото в някои караници... в някакви огромни изблици на гняв най - добрите приятели удрят точно там, където знаят, че ще боли най - много. Дали несъзнателно или с чистата умисъл, да те наранят... те просто го правят. И ние... им отвърщаме. И не се спираме... удряме се... жестоко, прекалено... и боли твърде много. И после съжаляваме, че сме казали нещо, не ни яд от това, че са ни закачили там където не трябва, а от това, че ние сме причинили болка.
Правилно си е като казваме, че съвършеният приятел те съсипва... че близките те нараняват най - силно и че дори от думите на най - големия ти враг не те боли толкова много, колкото те боли от нещата, които ще ти каже някой, който те обича и който ти обичаш...

I turned my head away
Didn't wanna hear what you said...

Синият ми облак и днес се опитва да бъде цял... да събере всичко онова, което е загубил от себе си и което му e било отнето... чува се Nelly Furtado и What I Wanted...