10.2.07

108. Защо ми е толкова хубаво щом съм лоша...

Some mistakes are too much fun to make only once...

photo by: collien

Аз пак ще започна с "Това хората сме много странни същества, от мен да го знаете"...
Много, ама много ни се отдава да сме лоши и да се спъваме два пъти в един и същи камък... Да повтарям разни сладки грешки и макар че след това ни е криво, болно и вероятно гузно, да ни се иска да ги направим пак, защото въпреки всичко ни е много, ама много хубаво... Толкова хубаво, че преценяваме, че сме склонни да изтърпим всичката болка, която ще ни връхлети с все сила, заедно с остналите последствия след като сме направили нещо нередно... Защото последствия винаги има - падаш от колелото и коленете ти са ама безнадеждно издрани... Само че (о да, има "само че" вместо редовното "но") пак се качваме на колелото... Накрая или се научаваме да го караме или ожулваме и лактите и нослето и зарязваме скапания велосипед (не че не ни е яд, че сме се научили да го караме, но накрая решаваме, че не си заслужава всички рани)... И всъщност най - често ние не сме единствените потърпевши, защото обикновено возим още някой на рамката на колелото. Знаем, че и другия е ожулен, че и на него му е болно, но и той пак се качва... защото истината е, че и на него му е малко или много хубаво... а и вятъра в косите май си заслужава. Може би всичко това е просто глупост - кой иска да си причинява болка... болката си е болка, малка или голяма тя пак е болка, и да, било ни е приятно, чувствали сме се свободни и така нататък, но накрая ни боли, нали така... Тогава защо ни е толкова хубаво да сме лоши, да се спъваме и да усещаме тая болка?! Накрая почваш да се чудиш дали обичаш просто карането на колело или това, че с човекът, с който се возите, заедно ще си чистите раните... т.е. обичаш изтънчената болка или това, че ти е хубаво за кратко... Всъщност вече съм почти сигурна, че човечеството е поне наполовина изградено от малки симпатични емоционални мазохисти... които в същото време са точно толкова садисти... които хем нараняват себе си... хем другите... и това се харесва на всички...

Прекалено се обърках вече...
А и примерът с колелото не е много точен, защото накрая колело всеки се научава да кара без да пада, ако е достатъчно търпелив, а пък грешки можем да допускаме постоянно и то едни и същи, но... така ми дойде...
Въпреки това съм почти сигурна, че ме разбрахте...

Синият ми облак пак е паднал от колелото си... но пак ще качи, след като си намери mp3 - плейърът, на който да си пусне Set The Fire To The Third Bar на Snow Patrol...

2 comments:

sugar said...

малки симпатични емоционални мазохисти

омг
велико

колело има, хриси, да
само че различни видове - за един човек, за двама, за повече (???), с две гуми, с три гуми, без гуми
моето е без гуми и за десет човека ^^
ако всичко това имаше смисъл... както и да е
ще си потърся гуми за колелото

Skarvald the Troll-faced said...

Не мога да карам колело.