Твърде ли сме егоцентрични, за да приемем, че някой просто не ни харесва и дори ни мрази...
Винаги съм твърдяла, че колкото и добър човек да си, че колкото и да се стараеш да се харесаш на хората, че колкото и добрини да свършиш, че колкото и да помагаш на всички и да се отнасяш добре с всеки човек до себе си... винаги ще има някой, който да не те харесва, на който не си симпатичен и който малко или много те мрази. То просто е неизбежно... очевидно човек не може да живее с пълна хармония с всички и всичко. Помагайки на един, може би пречи на друг... и т.н. не мисля да се втурвам в дълги обяснения, просто кратичко го изказвам... Колкото и да си добър и положителен винаги ще има някой, на който няма да му изнася твоето скромно същестуване...
Тука идва момента, в който искам да спомена, че ние просто не сме супер добри към всички и всичко, не сме безгрешни и не се отнасяме еднакво мило с всеки човек, който минава през живота ни... Тъй че няма смисъл да претендираме, че сме много добри и просто е непонятно как аджеба, някой няма да ни харесва...
И после идва въпроса как приемаме момента, в който разбираме, че някой, сякаш ей така от нищото... ни мрази!? Всъщност истината е че винаги сме го очаквали и т.н. то просто си ни е ясно, че няма начин целия свят да ни обича... На мен днес... макар че го очаквах ми дойде точно като гръм от ясно небе... И съм изпаданала в някакъв много задълбочен размисъл... Дали наистина съм твърде егоцентрична, че да приема, че някой просто не ми харесва характера и така нататък... или съм твърде заблуда в идеята си, че на този някой не съм му направила нищо чак толкова лошо, че да питае такива "приятни" чувства към мен, да ми върви напук и да ми извърта всички там "симпатични" номера, които се вършат на хората, които не са ни симпатични...
Уатевър... преглъщам идеята, че дори Майка Тереза да бях пак щеше да има някой, който да ме мисли за изкуфяла старица *да, и такива хора има*, после си напомням, че аз не съм и една десета добра и мила като нея... и вече ми става по - добре... Хич, ама хич не ме касае вече...
Синият ми облак се усмихва... а наоколо се чува само едно нещо... Tainted Love на Marilyn Manson...
2 comments:
Охх, отвратително е. :ч Много неприятно усещане, и на мен се е случвало. :( Омразата е нещо неизбежно, с което се сблъскваме по-често, отколкото очакваме. Уви, това е живота. :( Но нека мислим за хората, които ни обичат! :)
Усмивка! И аз не знам от какво идва това отвратително чувство ,но понякога усещам как съм си сгърчила лицето в кисела физиономия А Ла Лимон заради ефекта от него.
Обаче правилно казва Selene...
Нали винаги има хора ,които ни обичат ,ти го каза :)
*Лъв,хъг<3,усмивка*
Post a Comment