114. Hope...

За това как и най - малкото късче надежда... ни изправя на крака.
I really hope...

photo by: mumbojumbo89

Винаги съм се изумявала на това мъничко нещо, което хората наричат надежда. Това малко отблясъче, което винаги, въпреки всички удари на съдбата били те тежки или леки, остава живо. Малка светлинка, която никога не изчезва, която никога не умира... която крепи толкова много, макар че изглежда толкова нищожна.
Най - често съдя по самата себе си и по близките си хора и този път не е изключение. Можем да плачем с глас, да се мръщим, да се отказваме от живота (образно казано) и въпреки това само като видим това слънчево зайче лицето ни грейва, животът става по поносим, а това, за което сме плакали до преди пет минути се превръща в нещото, за което да се усмихваме. Изправяме се на крака... ставаме от твърдата земя, поглеждаме раните от падането, усмихваме им се и продължаваме нататък... И не защото трябва, а защото надеждата умира последна, а ако е умре (а най - често всъщност само спи или сме я забравили) и най - малката казана ни дума може да се превърне в такава. Надеждата обаче, не е спасителният пояс, който ни помага да не се удавим... защото той е малко или много физическо тяло, което ни вади от водата... надеждата е вътрешната сила, която ни научава да плуваме. Тя е оная опора, която е по - здрава от всичко останало, най - силната греда в цялата конструкция на съзнанието ни. И най - често не подозираме че я има, докато не ни потрябва... или докато всичко останало не рухне, и видим, че това, което е останало здраво се крепи на нея...
И после започваме да строим... отново... върху нея...
Жалко, че понякога не стига само тя...

Синият ми облак строи... пак... макар че знае, че малката конструкция от дървени купчета скоро ще рухне, защото кубчето в основата не може да удържи всички останали... просто са твърде много... Но когато кулата падне, облакът ще си пусне Only Hope на Mandy Moore и ще строи пак... Поне докато не се ядоса и види, че така няма да стане... и че трябва поне още кубче в основата...