За пореден път се убеждавам, колко е трудно да говориш по някога... и колко по - лесно е да обясниш нещо само с поглед, вместо с десетки думи. И не само с очи... ами и с жестовете на тялото, но да, най - вече с погледа. Днес видях много подигравка, много болка и много забава... не ми трябваха приказки обяснения, трябваше ми точния миг, в който засякох погледите на различните хора.
Винаги съм казвала, че очите са прозорец на душата, придържайки се към едно известно на всички нас клише... Може би затова не мен ми е неудобно да гледам дълго хората в очите. Може би затова бързо измествам поглед... не защото съм излъгала за нещо и се страхувам да не ме разкрият... да, страхувам се... но за друго. Някой да не би да види какво има там... в погледа ми... Много по - лесно да извъртя поглед, да си сложа усмивката, с нея и маската и да се правя на щастлива, вместо да дам на някой да надникне зад тия мои очи и да разбере какво има вътре в мен... Не обичам изведнъж да се озовавам толкова гола пред някой. Мен обикновено хората насила ме карат да ги гледам в очите, когато искат да им обещая нещо, защото това, че ми би шарел погледа ги карало да се съмняват в мен и в това, дали трябва да ми се доверяват (не съм Ви молила пък).
Ами съжалявам... аз не мога да издържам на дълги и втренчени погледи. И за щастие повече "гледат само зъбите и усмивката, но ако някой погледне в очите ми веднага ще види какво ми е и какъв съм"...
Синият ми облак върти очички и заглежда тавана... на него има паяче със слушалки... мога да се закълна, че слуша Bang Bang на Nancy Sinatra...
1 comment:
Да,очите са наистина голям прозорец към душата на човек.Както сама каза,по даден поглед разбираш нещо за другия човек.
Но понякога е хубаво да се оставиш да видят какво има и в твойте очи.Не всички...само тези които заслужават да погледнат внимателно.Да видят тъгата или щастието ти.Които няма да те предадат.Ти трябва да избереш,кой ще бъде този човек на който би позволила да се вгледа в очите ти.Да се докосне до душата ти.
Post a Comment