7. Мое последно, ученическо лято

Mай туко - що я осъзнах истински идеята... (обществена тайна е, но пиша сега, защото пак ме гони безсънието). Мое последно, ученическо лято... Нещо не ми се нрави идеята! Последно... Още не мога да проумея момента, че е последно и че догодина ще преживея последния си 15 септември като ученичка. Кой е създал училището да го натъпча, че е измислил само 12 класа! Не ми се завършва... Не, не ме мислете за умопобъркана, искам да подчертая (с две прави линии и една вълнообразна) - Аз не харесвам училището... чак толкова много, че да уча още 3 години например. Обаче... абе плашещо е... изпити, работа... Не ме радва! Да оставим за сега настрана завършването (за него ще Ви пиша доста по нататък - като наближи) - има повече от девет месеца до тогава... да се върнем на тревожния факт, че след 2 месеца окончателно ще е свършило моето последно лято, като ученичка! И още по - тревожното - не ме очаква нищо кой знае колко готино. И на море даже няма да мога да отида... единственото, което се вижда на хоризонта от моята наблюдателница е един период, в който и брат ми, и майка ми ще са заминали и ще мога смело да нарека апартамента ни "Резиденцията на Хрис" за около 10 дена (така ще казвам като вдигам телефона, пък). Другото, което се вижда е съвсем в края на лятото - на лагер за 8 дни и то заради учене главно. Та въпросния лагер ще е в някаква откъсната от градовете станция (надявам се с интернет щом има компютърна зала), два басейна и готина фитнес зала, плюс още 50 лагируващи на моята възраст, от които поне половината ще са момчета... и стигам до най - хубавото - ще съм с най - добрата си приятелка.

Ей, сега като го описах може и да не е крайно скучно лято... Като свърши ще пусна един разборен пост с това как е преминало, а този да речем, че се води нещо като очаквания... очаквания да е запомнящо се!
Мое последно, ученическо лято...