Само дето не са в Сиатъл, а в малка София. Ако бяха в Сиатъл, ако не другото щях да съм героиня във филм, а сега съм само героиня в собствения си живот. Който хич не си е за изхвърляне, макар че напоследък все по - често се разочаровам от него...
Безсъници, но не в Сиатъл, а моето легло. Снощи съня пак ми бягаше измежду пръстите (и затова вина донякъде може би има онова същество Nox той си знае защо... малка гадинка, никога няма да му го простя). Какво ли не правих - няма заспиване... И познайте какво блуждае в моето изморено съзнание, плачещо за сън... за целувки! Някои хора просто се отпускат и заспиват, а аз може да плача за сън, може да съм се отпуснала, само че съзнанието ми още работи. Очите ми се затварят, а то още си прехвърля мисли и спомени, представи и фантазии. Е, не е ли за бой! Но пък стигнах до извода, че умореното съзнание измисля какви ли не странни теории и достига до такива измислици, че и да се мъчиш не можеш да ги постигнеш. Понякога стреснато отварях очи и се оглеждах в тъмната стая само колкото да проверя, че няма някой наоколо и после пак ги затварях. Въртях се, въртях се, то направо ми се уби желанието да спя... по едно време просто не издържах и си пуснах филм, но към три часа мислите ми се предадоха и съм заспала.
Затова пък сънувах такива странни неща... първото беше кошмар, помня го до последния детайл - не че беше кой знае колко страшен сън, но за мен си беше истински кошмар. Отдавна не се бях събуждала рязко, с ръце, мъчещи се да ударят празното пространство пред себе си. Не знам как се стърпях да не писна... беше ужасно - отдавна не се бях стряскала така. Погледнах светещият часовник, който спокойно показваше 6 без 15 и бързичко пак съм заспала. Смея да твърдя, че този път съня беше по - приличен. Включваше бала ми, една неприятна позната, едно момче, с което не си говорим от има няма 2 години... и целуване (гледа невинно и пърха с мигли).
И заради късното ми заспиване и общо взето неспокойния сън (четири бяха общо, чесно казано, но другите два не ги помня чак толкова) днес станах късно.
Започнах с безсъници и все пак сънища имаше... и то цветни, странни и подробни...
Безсъници и сънища в малка София...
Безсъници, но не в Сиатъл, а моето легло. Снощи съня пак ми бягаше измежду пръстите (и затова вина донякъде може би има онова същество Nox той си знае защо... малка гадинка, никога няма да му го простя). Какво ли не правих - няма заспиване... И познайте какво блуждае в моето изморено съзнание, плачещо за сън... за целувки! Някои хора просто се отпускат и заспиват, а аз може да плача за сън, може да съм се отпуснала, само че съзнанието ми още работи. Очите ми се затварят, а то още си прехвърля мисли и спомени, представи и фантазии. Е, не е ли за бой! Но пък стигнах до извода, че умореното съзнание измисля какви ли не странни теории и достига до такива измислици, че и да се мъчиш не можеш да ги постигнеш. Понякога стреснато отварях очи и се оглеждах в тъмната стая само колкото да проверя, че няма някой наоколо и после пак ги затварях. Въртях се, въртях се, то направо ми се уби желанието да спя... по едно време просто не издържах и си пуснах филм, но към три часа мислите ми се предадоха и съм заспала.
Затова пък сънувах такива странни неща... първото беше кошмар, помня го до последния детайл - не че беше кой знае колко страшен сън, но за мен си беше истински кошмар. Отдавна не се бях събуждала рязко, с ръце, мъчещи се да ударят празното пространство пред себе си. Не знам как се стърпях да не писна... беше ужасно - отдавна не се бях стряскала така. Погледнах светещият часовник, който спокойно показваше 6 без 15 и бързичко пак съм заспала. Смея да твърдя, че този път съня беше по - приличен. Включваше бала ми, една неприятна позната, едно момче, с което не си говорим от има няма 2 години... и целуване (гледа невинно и пърха с мигли).
И заради късното ми заспиване и общо взето неспокойния сън (четири бяха общо, чесно казано, но другите два не ги помня чак толкова) днес станах късно.
Започнах с безсъници и все пак сънища имаше... и то цветни, странни и подробни...
Безсъници и сънища в малка София...
2 comments:
сънищата са огледало към душата, прави си изводите хриси :Р
шегувам се че ще ми се караш, гледай сега образно казано чрез сънищата се освобождаваш от натрупаните емоции така че това е добре според мен ^^
hi,
I came to your page by accident.
there is one question I´d like to ask: I plan to go to bulgaria this summer, I´ll join a workcamp in a monastery. I don´t know the name of the town by hard, but I´d like to know if russian language is that close that people might understand me on the street. Could be important because I´ll hitchhike all the way from germany.
sorry for intruding into your privacy,
thanks for your answer in advance,
sven
Post a Comment