"Don't worry... it's no sugar..."
Изразчето трябва да Ви е известно. В момента с него завършват двете нашумели реклами на онази газирана напитка, която почти по нищо (освен по предрасъдъците на хората) не се различава от Кока Кола. Говоря именно за Пепси...
Само, че както направих сравнението с въртележката и тук няма да говоря за кола. А просто за... Don't worry... it's no sugar... Но не със смисъла, с който го казват актьорите в рекламите, а защото, когато го чух за пореден път от екрана на телевизора нещо ме докосна.
"Не се тревожи... без захар..."
Напоследък имам чувството, че именно животът е този, който е бил лишен от малко захар... или по конкретно казано - сладост! Производителите са решили да го пуснат "sugar free" и ако не друго, то са направили финансова грешка и очаквам в най - скоро време да фалират. Само горчилка, и не ти остава нищо друго освен да кажеш "Не се тревожи... без захар... " по онзи ведър начин, който би те накарал да се усмихнеш в лицето на неприятностите. Но не истинска усмивка, а усмивка на временно успокоение. Колкото да не е без хич! И това ли е?! Заблуда?! Вместо да имаме истинско щастие, радост...
Да, това е! Но не защото не можем да имаме, а защото сме инатливо племе и не искаме да имаме. Единственото от което се интересуваме е на другарчето до нас да му е по - зле. Тогава, ако ще да сме на смъртен одър, сме окей. Как един път не се научихме да си гледаме в собствената паничка и да е грижим в нея да има "захар", а все гледаме да изсипем захарта от чуждата?! Толкова ли сме повърхностни?! Паднали сме до толкова, че само да видим някой по - добър в нещо от нас и почва да ни гони луда ревност и сляпа завист.
И не стига това, а даже в мечтите си не стигаме по - високо. Замислялите ли сте се някога за тавана на бляновете си, за колко глупави и посредствени неща мечтаем, и ние и цялото човечество. Стремим се само да тъпчем и плачем, когато тъпчат нас, което не води до нищо друго освен след време ние да си го върнем с ново тъпкане. Направо сме си зли... безсърдечни глупаци! Правилно го е казал Платон с теорията си за пещерата, където човекът стои завързан, зад него гори огън, а зад огъня преминават различни предмети и той вижда само сянката им. Това виждаме ние... само сенки, а не истински неща, не истински чувства... И не искаме и да се отвържем! Стремим се само към сенки и към разрухата на хората около нас, придържаме се към принципа казван в един сериал "Няма нищо по - хубаво от лична победа, когато тя е съпътсвана от провал на близък човек" и нарочно опитваме да постигнем този провал повече отколкото се борим за личната победа.
Докато се придържаме към него и не се научим само да си даваме щастие ще можем да си казваме само... "Don't worry... it's no sugar..."
Изразчето трябва да Ви е известно. В момента с него завършват двете нашумели реклами на онази газирана напитка, която почти по нищо (освен по предрасъдъците на хората) не се различава от Кока Кола. Говоря именно за Пепси...
Само, че както направих сравнението с въртележката и тук няма да говоря за кола. А просто за... Don't worry... it's no sugar... Но не със смисъла, с който го казват актьорите в рекламите, а защото, когато го чух за пореден път от екрана на телевизора нещо ме докосна.
"Не се тревожи... без захар..."
Напоследък имам чувството, че именно животът е този, който е бил лишен от малко захар... или по конкретно казано - сладост! Производителите са решили да го пуснат "sugar free" и ако не друго, то са направили финансова грешка и очаквам в най - скоро време да фалират. Само горчилка, и не ти остава нищо друго освен да кажеш "Не се тревожи... без захар... " по онзи ведър начин, който би те накарал да се усмихнеш в лицето на неприятностите. Но не истинска усмивка, а усмивка на временно успокоение. Колкото да не е без хич! И това ли е?! Заблуда?! Вместо да имаме истинско щастие, радост...
Да, това е! Но не защото не можем да имаме, а защото сме инатливо племе и не искаме да имаме. Единственото от което се интересуваме е на другарчето до нас да му е по - зле. Тогава, ако ще да сме на смъртен одър, сме окей. Как един път не се научихме да си гледаме в собствената паничка и да е грижим в нея да има "захар", а все гледаме да изсипем захарта от чуждата?! Толкова ли сме повърхностни?! Паднали сме до толкова, че само да видим някой по - добър в нещо от нас и почва да ни гони луда ревност и сляпа завист.
И не стига това, а даже в мечтите си не стигаме по - високо. Замислялите ли сте се някога за тавана на бляновете си, за колко глупави и посредствени неща мечтаем, и ние и цялото човечество. Стремим се само да тъпчем и плачем, когато тъпчат нас, което не води до нищо друго освен след време ние да си го върнем с ново тъпкане. Направо сме си зли... безсърдечни глупаци! Правилно го е казал Платон с теорията си за пещерата, където човекът стои завързан, зад него гори огън, а зад огъня преминават различни предмети и той вижда само сянката им. Това виждаме ние... само сенки, а не истински неща, не истински чувства... И не искаме и да се отвържем! Стремим се само към сенки и към разрухата на хората около нас, придържаме се към принципа казван в един сериал "Няма нищо по - хубаво от лична победа, когато тя е съпътсвана от провал на близък човек" и нарочно опитваме да постигнем този провал повече отколкото се борим за личната победа.
Докато се придържаме към него и не се научим само да си даваме щастие ще можем да си казваме само... "Don't worry... it's no sugar..."
1 comment:
Аз като видях отначало фpазата, си мислех, че рекламираш Пепси =P
Сега сериозно...
Наистина интересен погледн на нещата. Аз не биx открил в реклама за безалкохолна напитка теория на Платон =D
Но наистина, донякъде си права. Въпросът е може ли, да се промени това?!
Post a Comment