12. Вън вали, безпаметно дълго...

Окей, окей, не вали! Но така се чувствам... нали разбирате, отвътре. Вали... Всъщност криво ми е настроението още от вчера вечера, когато отново ме налегна онова досадно чувство на завист, за което знам, че не трябва да ме наляга. Това че аз не съм уцелила най - подходящата среда за себе си, не значи че другите са ми виновни. Но понякога, наистина ме налягат такива помисли и просто не знам какво да правя... И дори вече не се чувствам толкова виновна, макар че знам, че има хора много по - зле от мен, хора без дом и без никой... Просто вчера ми дойде в повече. Все едно целия свят се е наговорил да иде на най - хубавите места за море, само защото аз няма да мога да ида и всички са толкова ентусиазирани и доволни, че чак ми се гади. Които няма да ходят на море пък си живеят на морето, така че пак ще си имат вълните и пясъчните замъци. Аз няма да ги имам, не и това лято... през целия си живот съм стъпвала само два пъти на плаж и идеята, че и тази година ще е като всички онези пропуснати просто ме убива. И не е само морето... а всички други неща, които не мога да си позволя поради простата причина, че баща ми се е паднал най - големия егоист на света, който живее отделно от нас и не ни помога никак. И в такива моменти почвам да търся вината в себе си и това, че не я откривам ме кара да се чувствам още по - зле, защото задълбавам страшно на дълбоко (усещам, че пак ще кажа, че съм емоционален мазохист). Просто не искам да опиша всички неща, които казах вчера, защото пак ще се разплача, а днес не ми се плаче - чувствам се достатъчно зле и без да плача. А и не знам с кой да поговоря... не и с майка ми, тя си има достатъчно проблеми, че да седна да и обяснявам неща, които вече знае, макар че никога не съм и ги съобщавала гласно. Не ми се говори с Таня, не ми се говори с никой от познатите ми, освен с един, с който няма как да стане... въобще, винаги, когато ти трябва някой определен него го няма и вече почвам да свиквам. Пак ще си трупам в мене си, ай гес... няма да ми е за първи, а както ми се вижда няма да е и за последън път. После когато не издържа просто ще избухна, ще ми мине за около седмица и пак ще си трупам...
Навън почва да се смрачава и да гърми... май все пак ще вали...