Не съм сигурна защо напоследък всичките ми заглавия, започват със "За", освен че може би ми харесва... Та, на днешната тема...
Вчера ме налегна някакво лошо чувство, че приятелите ми са намалели като бройка. Всичките ми 27 съученика, освен по - близките ми три, ми се водят приятели само, когато аз мога да им помогна с нещо. Не и когато аз имам нужда от тях. Предишните ми съученици, които се пръснаха по другите училища вече не ме търсят, а бяхме големите дружки преди. Звънях, звънях, накрая престанах - отказах се. Щом не ме искат, защо да им се бутам. И всичките ми големи приятели от форумите... почти нито един от тях не е истински и няма да се втурвам в много обяснения, защото се разочаровам.
Приятелите ми се броят на пръстите на ръцете ми, а по - добрите - само на едната ръка.
И знаете ли, благодарна съм за най - добрата си приятелка... Може да не е перфектния човек, може да е правила големи грешки, може да съм и сърдита в момента, може... но я обичам.
Никога няма да забравя, когато се скарах веднъж с нейния приятел... знаете ли какво му каза "Престани! Може да те обичам, но тя е човека, който е до мен вече две години, затова не ме карай да избирам!"... толкова... ме стопли. Няколко месеца по - късно, след като едно момче ми извъртя кофти номер, отивахме на училище и тя ме попита как е минало, защото очакваше всичко да се е наредило, но аз не можах да кажа нищо - просто се разплаках. А тя ме прегърна и ми каза, че той не заслужава... И когато по - късно тя беше направила една голяма глупост, първото, което ми хрумна беше "Господи, какво ще правя, ако Таня вече я няма", толкова се уплаших за нея, че се обадих на майка ми, да се обади на нейната, защото аз не можех да се свържа с нея и се разплаках по тела. Наистина не знам какво бих правила без нея, преживели сме заедно вече три години и аз определено държа на нея и на приятелството й и за нищо на света няма да позволя да го загубя...
Обичам те, Танче (макар, че не знам дали ще си го прочетеш)!
Вчера ме налегна някакво лошо чувство, че приятелите ми са намалели като бройка. Всичките ми 27 съученика, освен по - близките ми три, ми се водят приятели само, когато аз мога да им помогна с нещо. Не и когато аз имам нужда от тях. Предишните ми съученици, които се пръснаха по другите училища вече не ме търсят, а бяхме големите дружки преди. Звънях, звънях, накрая престанах - отказах се. Щом не ме искат, защо да им се бутам. И всичките ми големи приятели от форумите... почти нито един от тях не е истински и няма да се втурвам в много обяснения, защото се разочаровам.
Приятелите ми се броят на пръстите на ръцете ми, а по - добрите - само на едната ръка.
И знаете ли, благодарна съм за най - добрата си приятелка... Може да не е перфектния човек, може да е правила големи грешки, може да съм и сърдита в момента, може... но я обичам.
Никога няма да забравя, когато се скарах веднъж с нейния приятел... знаете ли какво му каза "Престани! Може да те обичам, но тя е човека, който е до мен вече две години, затова не ме карай да избирам!"... толкова... ме стопли. Няколко месеца по - късно, след като едно момче ми извъртя кофти номер, отивахме на училище и тя ме попита как е минало, защото очакваше всичко да се е наредило, но аз не можах да кажа нищо - просто се разплаках. А тя ме прегърна и ми каза, че той не заслужава... И когато по - късно тя беше направила една голяма глупост, първото, което ми хрумна беше "Господи, какво ще правя, ако Таня вече я няма", толкова се уплаших за нея, че се обадих на майка ми, да се обади на нейната, защото аз не можех да се свържа с нея и се разплаках по тела. Наистина не знам какво бих правила без нея, преживели сме заедно вече три години и аз определено държа на нея и на приятелството й и за нищо на света няма да позволя да го загубя...
Обичам те, Танче (макар, че не знам дали ще си го прочетеш)!
1 comment:
Приятелството е чудесна и много богата тема, но аз опорито твърдея, че вероятността някой на този свят да има повече 3 невероятно добри приятели, е далеч под морското равнище.
Но е хубаво да знаеш, че можеш да разчиташ на някого.
И си напълно права, че понякога само една молба за по-сериозна услуга, е в състояние да развали едно привидно чудесно приятелство.
Важното е да търсиш хората, които наистина те ценят и да им позволяваш да се доближават до теб - поне това е моята позиция.
Post a Comment