Напоследък забелязвам една вълна от усмивки, която много ме радва. Няколко души написахте по блоговете си думи за щастие, думи изпълнени с надежди за усмивки, поне аз така ги изтълкувах повечето. Дали от времето, дали поради други причини забелязвам, че хората навън се усмихват по - често, по - широко и по - истински. Време му беше града да излезе от дълбоката си сива депресия. Аз самата на последък се чувствам много по - добре като изключим вчерашния ден, който беше абсолютно зле откъдето и да го погледнете. Както казах на Мъро легнах си и днес като се събудих направо се правя, че не е съществувал, защото вчерашния ден хич не беше наред. Като започнем от късното ставане, главоболието и мудното протичане на часовете. Единственото забавно беше, разговора по - късно, който явно на всички се хареса, те си знаят накаква тема беше. Аз се почти се разлигавих, нещо нормално за мене - след ужасен ден привечер направо не може да ме озапти човек. Днес обаче личи да е хубав ден, въпреки че баща ми се появи и се прави на кисел. Той след малко ще си иде и всичко ще си е наред, пък и да не си иде скоро, аз още не мога да спра да се усмихвам. Няма да ми развали настроението, не е познал...
Писах го някъде тук... животът е твърде кратък за да го прекарваме мудно и тъжно...
1 comment:
*смайл*
Животът е един купон ^^
Post a Comment