Снощи пак не можах да заспя, но поне открих причинате за непрекъснатото главоболие тия дни - слънчевите изригвания и пълнолунието. Та мъчейки се да заспя завързах разговор с моя бейби брадър (бейби, защото е по - малък от мен, ама не чак толкова по - малък, само 2 години). Говорихме си за какво ли не... от футбола до книгите през филмите и песните, та до приятелите и колоритните фрази, като "помочкю", които хората около нас използват. За протокола все още не знам, какво означава "помочкю", но очевидно се използва, като се опитваш да избъзикаш някого.
Разговора ни продължи чак до около 3 часа, когато майка се разбуди, разфуча се, че сме я събудили и пак си легна. Ние помълчахме, после пак си побъбрихме, докат не почнахме да се прозяваме и не сме заспали по някое време. Днес пък ми направи сок и излезе на плаж, оставяйки ми цял ден компютърна свобода, а като се върне по някое време от басейн пак ще ми направи сок не за друго, а защото този вече го изпих пък той ще жаден. Аз ще му изпия и новия сок, а той ще се хвърли в обяснения затова как е минал плажът и тренировката сутринта. Може би ще си изтегли някой филм или мач, че си нахлупи слушалките и от време на време ще ми съобщава на доброволни начала интересните моменти и ще ме кани да ги гледам.
Това братята, или поне индивида, който се разнася вкъщи, са много услужливи същества и макар че пуфтят ядосано, като ги караш да ти купят шоколад от магазина все пак го купуват, носят ти чехлите и простират прането стига да знаеш как да ги предразположиш да го направят. На всичкото отгоре винаги те заливат с някаква (била тя полезна или забавна) информация, която не си поискал, но в последствие разбираш, че май е полезно да знаеш.
А, ето го прибра се...
Обичам те, бро!
Няколко часа по - късно: след разговор с нова дружка (надявам се) открих още едно предимство на братята пред сестрите например - не ти ползват гримовете, не ти обличат дрехите и най - важното не ти използват до край шампоана, който ти прави толкова бляскава косата...
Разговора ни продължи чак до около 3 часа, когато майка се разбуди, разфуча се, че сме я събудили и пак си легна. Ние помълчахме, после пак си побъбрихме, докат не почнахме да се прозяваме и не сме заспали по някое време. Днес пък ми направи сок и излезе на плаж, оставяйки ми цял ден компютърна свобода, а като се върне по някое време от басейн пак ще ми направи сок не за друго, а защото този вече го изпих пък той ще жаден. Аз ще му изпия и новия сок, а той ще се хвърли в обяснения затова как е минал плажът и тренировката сутринта. Може би ще си изтегли някой филм или мач, че си нахлупи слушалките и от време на време ще ми съобщава на доброволни начала интересните моменти и ще ме кани да ги гледам.
Това братята, или поне индивида, който се разнася вкъщи, са много услужливи същества и макар че пуфтят ядосано, като ги караш да ти купят шоколад от магазина все пак го купуват, носят ти чехлите и простират прането стига да знаеш как да ги предразположиш да го направят. На всичкото отгоре винаги те заливат с някаква (била тя полезна или забавна) информация, която не си поискал, но в последствие разбираш, че май е полезно да знаеш.
А, ето го прибра се...
Обичам те, бро!
Няколко часа по - късно: след разговор с нова дружка (надявам се) открих още едно предимство на братята пред сестрите например - не ти ползват гримовете, не ти обличат дрехите и най - важното не ти използват до край шампоана, който ти прави толкова бляскава косата...
1 comment:
Братята са най-доброто нещо, което може да ти се случи съгласен съм...
Твоят пост те накара да се замисля колко много обичам и аз своя брат...
Post a Comment