не ме прегръщай, ако можеш да спреш

“Не ме прегръщай, ако можеш да спреш ...”
Александър Секулов

не ме прегръщай, ако можеш да спреш

аз през октомври няма да мога

ако под дъжда ме оставиш и не ме прибереш

в уюта си... и затова се превърнах в тревога

не ме целувай, ако можеш да спреш

взривявам се в облак от макове

парче по парче дали ще ме събереш

в топлината на южните си ветрове

не ме докосвай, ако можеш да спреш

имаш дъх на Августовски следобед,

на море, когато пръсти в мойте вплетеш

и цялата ставам на птица във полет

не ме о.бичай, ако можеш да спреш

ще се превърна в сълза насред океана

в стихове, които дори няма да прочетеш

в парелни вселини, в които сме двама...