затова по цели нощи будувам

имам сънища, в които те няма

и в тях не мога да дишам

косите ми стават на плява

и на забавен каданс опитвам да тичам

имам сънища, в които си чужд

и в тях не спирам да плача

солен е септемврийският дъжд

а моите рими за тебе нищо не значат

имам сънища, в които мълчиш

и в тях не се чувствам на място

само сърдито с очи ме следиш

и всяко небе ми е толкова тясно

имам сънища, в които си тръгваш

и в тях не искам да те о.бичам

тогава до мен не осъмваш

а аз на себе си все по-малко приличам

имам сънища, в които не те и познавам

и в тях живея сякаш на заем

сиви дъги целодневно създавам

и усмивки взимам под наем

имам сънища, в които си океан и си буря

а аз нямам дори сал и не мога да плувам

от тях се събуждам обезумяла и луда

и затова по цели нощи будувам