когато небето цяло се схлупи
и ме дави във стоманени къдри
когато дъждът още е мирис
тогава само те о.бичам
когато есента не е сезон, а е художник
и листата на дърветата превърнат се в
палитри
когато всеки слънчев лъч е четка
тогава само те о.бичам
когато последните глухарчета се раждат с
вятър
а до маковете има цяла зима
когато полските цветя ми липсват
тогава само те о.бичам
когато вечерите са неясни
и звездите сякаш са се скрили
когато имам нужда от сияния
тогава само те о.бичам
когато въздухът ухае на море
и прибоят кънти във мене глухо
когато имаш вкус на сол и на текила
тогава само те о.бичам
когато съм цялата лято
а ти – криле за моите птици
тогава до бездънно синьо
само теб мога да о.бичам
No comments:
Post a Comment