не ти ли стига...

„Не ти ли стига да те обичам...“

Мартин Карбовски

не ти ли стигат мойте морета

и всичките ми сребърни риби

пет лъжици захар и драма в кафето

в сутрини късни и толко лениви

не ти ли стигат южните ми ветрове

опора за твоите гълъби най-сиви

хвъркати мигове да си крадем

и с тях да трием сълзите горчиви

не ти ли стига да те гледам с очи на дете

което за първи път казва, че те о.бича

Буковски между цигари да си четем

да ни преражда след зимата като кокиче

не ти ли стигат дъждовете ми през Септември

или хладните ми ръце под горещи завивки

всяка струна от мен мажорно да потрепери

да съм отлято копие на твойте извивки

не ти ли стига обезверената ми поезия

и десетките песни, които ти пиша

миглите ми са ноти в среднощна мелодия

която само под твоите пръсти може да диша

не ти ли стига всеки нюанс на моето синьо

и всичките приказки, които знам от русалките

вкусът на нещо солено по кожата, едва доловимо

и всичките ми усмивки, дори най-малките

не ти ли стигат всичките ми поля

слънчогледи, които само за тебе имат очи

закъснелите ми октомврийски лета

и тежките ми млечно бели мъгли

не ти ли стига... не ти ли стигам?

ще се разпродам парче по парче

и от нищото пак ще се създам

но без теб дали ще имам криле?