от баща си
научих
че всички
мъже в живота ми са вятър
че не се
застояват
че съм
поредно хвърчило
всяка моя
дума е още един есенен лист
който откъсват
безмилостно
и като се
появи човекът
дето ми каза
„ела си при мене“
помислих, че
ми говори
на непознат
език и побягнах
и никога не
погледнах обратно
сега пак
приставам на вихрите
които
събличат
всяка моя прищявка
раздират ми
роклите
докато не
остана само голи клони
а птиците
ми, тъмни сенки
на някогашни
надежди
мръзнат и
нямат подслон
под преспите
ще сънуват
за пролет
а дали ще се
разлистя пак
или ми беше
за последно?
No comments:
Post a Comment