17.9.13

хор от въздишки

Петнадесетия етаж ми дава друга перспектива. Не е просто птичия поглед над сивата София и гълъбовите криле, които пляскат край терасата... друго е. Има нещо усамотяващо в това да се качиш на покрива на града, от където колите са детски играчки, които колекционирахме с брат ми като малки, а хората са пионки от „Не се сърди човече“. Чувствам се отчуждена, ничия, вятърна и всяка моя въздишка ехти измежду сгъвките на блока... повтаря се, потретя се... и после пак... още не е приключила и втората дава нов глас. Без да се усетя си правя свой собствен хор от стенеща самотност... идеален саунтрак за септемврийски късен следобед, в който слънцето на забавен каданс се оттегля иззад сградите и рисува с лъчи по терасите.

А димът от цигарите е по-син от всякога... 

No comments: