там, където
свършва всичкото синьо
започваш ти
и не мога да спра да те пиша
с изплакано,
най-тежко мастило
с думи,
които без тебе не могат да дишат
там, където
свършват всички морета
започваш ти
и се проклинам задето делфин съм
стопявам се
по бреговете ти като комета
и блуждая
ден подир ден в полусън
там, където
свършва закъснялото лято
започваш ти
и съм като неоткъснато цвете
като събуждания
по обед, когато
уморен цяла нощ в косите ми бил си заплетен
там, където
свършват всичките урагани
започваш ти
и дъждовете са меки
всички капки
до последната са желани
като целувките
ти... пеперудено-леки
там, където
свършват всички вселени
започваш ти
и избухват стотици звезди
и няма неща
скришни и забранени
а аз не
помня без тебе коя била съм преди
No comments:
Post a Comment