докато заспиваш

докато заспиваш чертая безкрайности

основа ми е бенката на дясното ти рамо

кога ли ще започна да вярвам във случайности

че срещата ни е неволност само

докато заспиваш укротявам своята нетърпеливост

опитвам се да стана на хвърчило

което бори се със ветрената изменчивост

и пише се със сълзи вместо със мастило

докато заспиваш се опитвам да те изпреваря

защото след това безсънието ми става гост

и дълги часове със мен си разговаря

чак докато слънцето покаже се на източния мост

докато заспиваш се превръщам във поет

дори когато се римувам нескопосано

и неусетно станало е пет без пет

а сърцето ми е от разбойници плячкосано

докато заспиваш се опитвам да забравя

че съм луда и ми трябва бяла риза

и счупените си крила опитвам да поправя

на място, на което има хапчета за тая криза

докато заспиваш... мен ме няма

превръщам се в някой, който не познавам

в нерационалост най-голяма

че от любов забравих да внимавам